Един от най – изявените български художници Дончо Дончев, е първият българин направил изложба при ускорителя на ядрени частици, в ЦЕРН. С радост научих, че тази година, за втори път творбите му ще бъдат показани там. Вълнуващо е  да се озовеш в ателието на Дончо, да дишаш миризмата на бои, окото ти да се насища с цветове и образи, да усещаш вибрациите на творческия процес и да се наслаждаваш на разговора с него. Напълно искрен и спокоен, на  чаша ментов чай, такъв е Дончо Дончев в интервю с журналиста на Sofiapress Мариела Петковa.

Как ви хрумна да направите тестето от карти ,,21 век“, на което изобразявате знакови политически фигури като крале, кралици и жокери?
Във времето, в което живеем политиката и геополитиката се налагат на всички нас. Започнах с Кралицата и брекзита във Великобритания. Така се роди идеята да направя всички най-влиятелни личности от нашето време-политиците. А жокерите са хора, които влияят на общественото мнение като Марк Зукърбърг например.

Каква информация търсихте около създаването на политическото тесте ,,21 век“?
Отне повече време да измисля  картите отколкото да ги реализирам. Зарових се да търся какво е писано за политиците, скандалите около тях и отсях знаковото за всеки.  Те са противоречиви личности-мразени и обичани. Проверявах дали идеите ми вече не са направени за да не бъда плагиат.

Каква символика се крие в картите и техните знаци?
Спатията е символ на война и разруха.  Карото – богатство и благосъстояние. Купата-любов. Днес любовта се е изродила в силиконова и грозна. Затова изобразих Вилендорфската Венера като секс кукла за забавление.
Пиката е символ на смъртта, на самоизяждането на човечеството.

Защо сатирите (митологични създания) се появяват толкова често в творбите ви?
Аз много харесвам митологията, най-вече гръцката. Сатирът ми е любим герой. Той е разюзден, обича виното и красивите жени. Много пъстър и шарен е, може да се рисува по различни начини. Грозен, но с добра душа. Доста дълго време присъства в работите ми и ще продължи да го прави.

На картините си изобразявате често образи на клоуни. С какво те привличат вниманието ви?
Клоунът също е базова фигура в творчеството ми, защото е много артистичен. Един от най-добрите клоуни, на които се възхищавам от малък е швейцарския клоун Димитрий.

Образът на жената при вас е представен по-скоро приказен и митологичен.
Така е, жените са вплетени в някакво пространство, но така ги виждам в съзнанието си. Понякога ги сънувам, друг път се вдъхновявам от улицата. Зад някои от нарисуваните жени стоят реални образи, но не с директните им черти, по-скоро са служили за вдъхновение на съзнанието ми.

Жените в картините ви са много загадъчни. Защо ги представяте в профил или в по-закрити пози?
Това ми е идеята, да не са директно поднесени. Така зрителят може сам да завърши картината.

Как се срещнахте с Керим Сакъзлъ и започнахте да илюстрирате негови текстове?
Всичко започна преди около 15 год. Запознахме се в България, той хареса моите картини и направих илюстрация по негов текст. След това издадохме няколко книги. Имах късмета да ни публикуват четири кратки истории в турското издание на Heavy Metal. Това е списание, за което много илюстратори мечтаят, така, че за мене беше голяма стъпка в професионален план.

Коя е вашата любима техника за работа? 
Много от техниките си ги измислям сам. Не обичам да открия само една успешна и да се  придържам към нея. Правя от рисунка до колаж, творя в в живопис с маслени бои, рисувам с туш и перо, креда, златен варак и т.н.  В моята природа е да търся динамиката и разнообразието на нашия свят.

Коя техника е била най-голямо предизвикателство за изпълнение?
Аз по-скоро преследвам идеята в главата си. Не искам да робувам на техниката, нея оставям на втори план. Ако гониш само техниката може да изпуснеш идеята. Този „Св.Георги“ е плод на една стара маса, която щеше да бъде изхвърлена. Не съм мислил изобщо каква да е  техниката, тя си дойде с духа на материала.

Страхувате ли се, че някои от различните неща, които правите няма да се получат или да се харесат?
Никога! Не всяко нещо, което хванеш, може да е успешно. И това е много хубаво! Ако свикнеш с успеха, започваш да му робуваш! Не търсиш нови техники, нови стилове и теми. Това за мен не е начин да се върви напред.

Част от вашата всестранна творческа същност е правенето на скулптура. Разкажете за това.
Много често правя скулптори – започнах още в академичната среда с глина, дървопластика, продължих с метал. Последните ми работи са от кори за яйца- папие маше. Кутията за яйца е толкова релефна, че можеш да създадеш всякакви фигури. В България още не съм показвал тези творби, но предстои да го направя скоро.

Разкажете за събитието с The Golden Project и за емоцията да рисуваш на живо. 
Най-голямата ми емоция е рисуването пред публика. По този начин през 2016 г. създадох детското лице на моя син, моя живот, нещото, което най-много обичам. Вплетох в косата му най-различни  детайли: дървета, сгради, птици, клоуни, колелета. Те са вдъхновени от изсвирените парчета. Случи се за около 35 минути на една красива сцена и публиката видя целия процес под съпровода на джаз музика.

Продължавате ли да се изявявате по  такъв начин?
Продължавам да правя подобни проекти. Дори ми предстои участие в Германия, в замъка Бюкебург. Проектът се нарича „Ноктюрно в синьо“ и ще се състои на 5 – ти октомври. Там ще рисувам пред германска публика под звуците на виола и пиано.

Каква е вашата любима композиция?
Кръгът е любима моя композиция. Той затваря едно вътрешно пространство, като го отделя от всеобщия хаос. Кръгът е символ на някаква затворена същност. Тя от своя страна може да е хармонична или дисхармонична.

Вашият син споделя ли страстта  към  изобразителното изкуство? 
Той рисува много и много рисуваме заедно. Идва с мен в ателието, рисува, реже, лепи, намира си занимания и накратко – твори. Мога да кажа, че рисува по – добре от мен на неговата 10 год. възраст и това много ме радва. Не съм започнал да го уча сериозно за да не изгуби интерес. Също така съм му давал  да правя някои основни неща. Това, че му гласувам доверие, го прави много горд.
Вие сте първият българин, правил изложба в ЦЕРН. Кандидатствате ли по програмата Art of CERN отново?
Всъщност, аз вече я спечелих и правя проект за там. Много мащабен аудиовизуален проект с музика. Осем картини над 2 метра разположени в кръг. В тях се влиза и започва да звучи музикална хармония за всеки отделен цвят – докато се изреди целият светлинен спектър.  Завършва се с червения, защото такова е разбирането на науката от големия взрив до появата на нашата вселена и човека. Там съм  включил мъжа, жената, един ембрион в средата, птица и риба. Последните две съответстват на въздушната и видната среда.
През юни проектът ще бъде представен в ЦЕРН. Преди това ще бъде показан на фестивала на науката в София от 10 до 13 май. Тук, в София картините ще са разположени линейно, но пак ще се види развитието и устройството на Вселената. По проекта работим  с  Леандър Литов ( ръководител на българския екип към Европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН) и още няколко души.

За втори път ще правите изложба в ЦЕРН. Това ли определяте за връх на своята творческа работа?
Избягвам да давам такива определения. Не знам дали е връх, нека да го наречем голяма стъпка в професионалното ми развитие. Харесва ми да работя с ЦЕРН, да съчетавам науката с изкуството. Като художник не съм учил много и сега ги преоткривам тези неща.

Какво друго ви предстои да сбъднете в творчески план?
Работя с Арминьо Скиоли (прочут швейцарски продуцент, галерист и колекционер). Канен съм от него през август, по време на кинофестивала в Локарно. В неговата галерия ще правя пърформанс, като рисувам на живо портрети на хора. Тръпна в очакване!
Също така  съм поканен в Шанхай, Китай в световния Експо музей. Една от основните ми картини „Човешка енергия“, рисувана това лято в Астана, е изложена там. Имам и официална покана за Експо Дубай през 2020г.

Дончо Дончев се появи на корицата на сп. „ll Giornale dell’Arte“, престижно месечно списание за изкуство. Също така в италианския вестник  „Il Mattino“, където на въпроса коя енергия в света е най-силна, Дончо отговаря: ,,Човешката“.
За успеха си извън България, той коментира: ,,Навсякъде пишат  българския художник, така, че това не е само мой успех!“

За презентацията е нужен JavaScript.

Comments

comments