„И ето, че Бог поискал от Ной да направи нещо странно. Той му казал да построи голям ковчег. Този ковчег бил голям като кораб, но повече приличал на грамаден, продълговат сандък.” Не, това не е историята на „Yonko’s ark“ и единствената допирна точка между ковчега на Ной и сандъка на Йонко е в това, че и двата обекта са замислени като предмети за съхранение. В конкретния случай с Йонко става въпрос за наследството на твореца, това, което го кара да продължи да живее.
Синият цвят продължава да има водеща роля, заложена в първата част на проекта, но в този проект има и някои „закачливи акценти“, които съпътстват автора от детството до сблъсъка му с локалната арт сцена. Става въпрос за произведения като „Шоколадови мечти“. Пластиката поднася шоколадовата глава на Георги Димитров за десерт. Иронична аналогия със сладките приказки на цяла една епоха, които се разтапят като шоколад след падането на стария режим. Други такива произведения са две от творбите от серията „Smart is the New Sexy“. Първото от тях е с подзаглавие „Curator’s Talk: Timova & Artelina“. В пластиката кураторите са удавени в собствените си амбиции на нереализирани артисти. Второто е с подзаглавие „Pink Freud“, посланието в него е директно и явно.
„Yonko’s ark“ е съкровищница на един човешки живот. Живот, в който надграждането на познание, наследство, емоция и креативност създават не само позиция на артиста, но и са част от неговия завет към тези, които мечтаят за артистична кариера. А той е семпъл: „за да си добър артист, най-важното е да си автентичен и верен на това, което те провокира да твориш!“
