Оригинал на Димитър Казаков – Нерон

В предишния материал ви запознахме с мнението на експерти в сферата на изкуството – Светлин Гугов и Калин Николов. Научихме интересни случаи, на които двамата са станали свидетели, разбрахме кои са най-фалшифицираните български художници и разгледахме начини, чрез които оригиналът може да бъде разграничен от дубликата. Предстои да си отговорим на въпросите: как можем да сме сигурни в това, което закупуваме; как да различим оригинал от фалшификат и какви са регламентите и законовите рамки по този въпрос. Но първо:

Кой е виновникът?
Както при всяко престъпление, така и при фалшифицирането, за да бъде напълно завършен процесът, освен извършител, има и жертва. Всяка година стотици колекционери от цял свят пръскат средства по картини, а в последствие се оказва, че са дали немалко пари за произведение, което не е оригинално. Всъщност, цифрата на попадналите в капана на фалшификаторите колекционери вероятно е доста по-голяма, отколкото е известно. Това е така, защото някои от измамените предпочитат горчилката да не се оповестява, а да си остане за тях самите. „Повечето хора рядко се обръщат към полицията. Измамените не искат името им да бъде набъркано в скандали и да бъдат публични. Не им се занимава с българската полиция. Тези хора просто преглъщат нещата. Те са разочаровани, когато са дали толкова много пари и са били измамени. Както и пазарът ни не е много динамичен и е замрял и малкото хора, които искат да си закупят, биват измамени и след това повече не желаят да се занимават” – смята Светлин Гугов.

Калин Николов обаче е по-критичен относно тези хора и безкомпромисно заявява: „Това е престъпление, в което и измаменият участва, защото много често галериите и измамените хора не искат да признаят, че притежават фалшификат и участват в легендата, защото дават много пари, защото показват известна некомпетентност, защото рискуват авторитета си и в този смисъл те се хвърлят да защитават своята грешка”.

Как можем да сме сигурни в това, което закупуваме?
Картини можем да видим както в музеи, така и в аукционни къщи. Г-н Николов предупреждава, че никой не е застрахован от това да попадне на фалшификати, дори и музеите. Той определя случващото се като страшно както за музеите, така и за хората. Според него изкуството е наистина силно застрашено. Като най-приемлив вариант за колекционерите сякаш изглеждат търговете. Светлин Гугов, уповавайки се на своя опит, признава, че се забелязва педантичност при тях. Той обяснява, че добрите аукционни къщи наемат експерти и така рядко фалшификати попадат при тях. Но все пак предупреждава, че всеки може да бъде измамен в някои случаи.

Логично изниква и въпросът как да различим оригинала от фалшификата.
Това да се погледне отзад е един от начините да се разбере дали една картина е фалшификат, но този човек,

Момичето с ябълките, Владимир Димитров – Майстора, оригинал

който гледа картината отзад, трябва да има някаква представа от автора и да знае той как е работил, за да може да различи нещата изобщо, за да има смисъл от този преглед на работата изобщо“, обяснява г-н Гугов. – „При акварелната техника, рисунките, трябва да се гледа хартията, трябва да се гледа задната страна, но пак, това трябва да се прави от познавач, един любител и да я гледа, и да не я гледа, нищо няма да разбере. Има хора, които се запалват да колекционират, и си мислят, че много разбират и стават смешни в очите на истинските професионалисти, които всъщност у нас са много малко, не повече от петима. Има хора, които са много убедителни и объркват експертите с някакви легенди, че те са второ – трето поколение, че картината произлиза от еди кой си род и къща” – обобщава още г-н Гугов.

А Калин Николов с разочарование заявява: „На пръв поглед не може да има такива. Идентифицирането е много дълъг процес и най-големите специалисти могат да се изложат. И не е страшно, защото след като това машината не може да го установи напълно, след като е необходимо и човекът да се намесва, то тогава няма, няма такива черти – безпомощни сме”.

Решението
Решението на проблема не е някакво невъзможно уравнение. И двамата експерти, с които говорим, имат своите предложения, които всъщност звучат като много добри идеи. Според Светлин Гугов наказателният кодекс е твърде неактуален, защото е още от времето, когато фалшификаторите не са съществували. Той добавя, че трябва да бъдат задържани посредниците, както дори и тези, които издават умишлено сертификати на фалшиви картини, докато се стигне до първоизточниците и че в момента, дори да има задържани, прекалено бързо биват освободени и то без да са помогнали изобщо на разследващите. Наказанията също би следвало да са по-строги, като г-н Гугов предлага първоначално те да бъдат немалки глоби, а следващата стъпка да е дори затвор, както е по света, като по този начин би се постигнал двоен ефект – от една страна веднъж вече глобен (още повече затворен) извършителят едва ли би посмял да повтори престъплението, а от друга – останалите фалшификатори биха се замислили като видят какво ги чака при опит за измама.

Калин Николов също е за по-строгите мерки от страна на закона, като освен това вярва в бъдещето развитие на технологиите и смята, че авторите ще успяват да маркират своите картини по неподлежащ на копиране начин, като вариант за това би могъл да бъде евентуален чип, който да бъде уникален и неповторим за всяка картина.

Любопитно е, че всеки един от нас може много лесно да се докосне до тези фалшификати и то съвсем случайно – в интернет пространството. Светлин Гугов разяснява:

„Дори в момента има няколко фалшификата и в olx. Те са на човек от Асеновград и му казах да ги свали, че ще измами някого. Фалшификат на Дечко Узунов, на Генко Генков, също на Георги Божилов – Слона, който е много честно копиран. В olx няма ценители, там влизат хора, които нямат отношение към изкуството. Може докато си търсят обувки, случайно да попаднат на някоя картина. И може да се излъжат като видят ниската цена. Примерно 700 лв. или 900 лв. за акварел на Дечко Узунов, 1500 лв. за маслена картина 1 метър на Георги Божилов – Слона, която би струвала поне 5000, 6000, 7000 евро в момента. Аз се обаждам, да видя какво ще ми каже в защита на творбата си този, който я е пуснал. И казва, че картината е била купена от дъщерята на Слона, а аз му отвърнах, че няма как да е така и го посъветвах да свали обявите, но той не го направи. И продължава нагло да предлага ментетата”.

До фалшификаторите:
Рисуването е едно от най-древните изкуства. Всяка рисунка има своето послание, своето значение, тя е уникална сама по себе си. Фалшифицирането на картини е подигравка с изкуството, подигравка с художниците, подигравка с хората, които искат да се докоснат до уникалността на изображенията. Завършваме материала с едно обръщение на Калин Николов към всички тези фалшификатори: „Този, който е от отсрещната страна и се води фалшификатор, трябва да знае, че той не може да остане ненаказан. Още Микеланджело е пострадал от фалшификация, в която е бил разкрит. А и техниката се усъвършенства. Аз смятам, че един ден още повече ще бъде ясно и ще се стига до видовете графити, маслени бои, акварели, пастели, до начина на работа. Опитите за фалшификация ще бъдат пресичани”.

 

Comments

comments