Маниеризмът е стил в европейското изкуство, който е изпълен със странности и преувеличения. Сложността и изкуствеността са типични за него. Маниеризмът облагодетелства всичко, което е далеч от ренесансовия баланс и яснота.

Джузепе Арчимболдо е кралят на Маниеризма. Ако видите човешки портрет, направен от растения, зеленчици, книги, животни и какво ли още не, може да сте сигурни, че това е на Арчимболдо. Тези портрети са израз на очарованието на Ренесансовото съзнание, изпълнено със загадки, пъзели и странности.

Джузепе Арчимболдо
Започва кариерата си като дизайнер на прозорци за Катедралата в Милано, по-късно се премества в Прага, където става един от любимите художници на хабсбургските императори Максимилиян II и Рудолф II. Рудолф II е един от онези странни владетели, които имат психически проблеми, справят се много зле с политиката, но за отделят тонове пари за изкуство и колекции. Страстта на императора за колекциониране на картини и скулптури далеч не е само това. Той поръчва декоративни предмети от всякакъв вид, най-вече механични движещи се устройства. Церемониални мечове, музикални инструменти, часовници, компаси, телескопи, научни инструменти и много други са направени от най-добрите майстори в Европа специално за Рудолф.

Арчимболдо създава известния портрет на Рудолф, изцяло от плодове и зеленчуци.

Вертумнус

Giuseppe Arcimboldo, Rudolf painted as Vertumnus, 1590-1, Skokloster Castle in Sweden

Вертумнус е римски бог на метаморфозите в природата и живота. Плодовете и зеленчуците символизират Златния век, който се е върнал под управлението на императора, както и баланса и хармонията, царящи по това време. Рудолф високо цени творбата. Това е най-странният портрет на владетел, създаван някога.

Четирите елемента
Земя, Вода, Огън и Въздух са елементите, съставящи част от картините на Арчимболдо. Алегоричните картини са подсилени с визуални обекти, свързващи ги с Хабсбургите. Много важното тук, е че картините са натуралистични. Няма фантастични създания или растения. Всичко е реално. Земята, например, има лъвска кожа, позоваваща се на митологичния Херкулес. Водата е съставена от 62 водни вида. Арчимболдо непрекъснато разговаря с природолюбители, за да подпомогне изследванията на животни, растения и цветя.

Giuseppe Arcimboldo, Water, 1566, Kunsthistorisches Museum, Vienna

Списъкът на водните животни, съставящи Водата е дълъг- цели 62 броя. Включени са безгръбначни, като охлюв, рак и червеи. Интересно е, че липсват обикновени риби.

В тази композиция Арчимболдо не обръща внимание на реалните размери на животните. Малкото морско конче е голямо колкото тюлена до него.

Giuseppe Arcimboldo, Earth, 1566, private collection

Подобно на другите картини, свързани с „Четирите елемента“ може да се открият императорска алегория. Това предполага, че императорът властва и над  сезоните.

Всички, животни, изобразени в главата са от живота. Императорът дава позволение на художника да използва животните.

Giuseppe Arcimboldo, Fire, 1566, Kunsthistorisches Museum, Vienna

Алегорията на Огъня комбинира обекти, които са свързани малко или много с огъня. Бузата е от голям огнен камък, а брадичката от горяща свещ.

Giuseppe Arcimboldo, Air (copy), 1566, private collection

В тази картина се идентифицира Въздуха.

Друга серия картини е наречена „Четирите сезона“. Историята е подобна. Творбите са свъразани с императорите Максимилиан и Рудолф. Пролетта тук съдържа 80 вида флора. Всички изображения са за славата на Хабсбургите и природата.

Giuseppe Arcimboldo, Spring, 1563, Museo de la Real Academia de San Fernando, Madrid

Картината е подарък за крал Филип II. Главата е създадена изцяло от цветя, а тялото от листа. Художникът прави композицията с изобилие от растителни видове.

Giuseppe Arcimboldo, Summer, 1572, Kunsthistorisches Museum, Vienna

Разнообразни плодове и зеленчуци, като праскова, дюля, чесън, цвекло, патладжан, череши и много други изграждат профила на Лятото.

Giuseppe Arcimboldo, Autumn, 1573, Louvre Museum, Paris

Джузепе Арчимболдо понякога е наричан „Дядото на Сюрреализма“. Според някои критици той е страдал от психическо заболяване, а според други просто е неразбран от народа. Той е имал смелостта да подиграва Хабсбургите в очите. А може би просто е искал да съчетае красотата на природата с тази на човека.

dailyartmagazine.com

Comments

comments