На редакционния имейл на Sofiapress получихме интересен материал – анализ за световната мания около селфи снимките и как тази практика е обвързана с личността.

Материалът е дело на Ивайло Костов и го публикуваме без редакционна намеса.


Тъйкато темата за селфито е благодатна и обширна, ще представя някои по-обобщени ибез претенция за изчерпателност мои разсъждения, като наблегна на различията иоттам на предполагаемите ползи на селфито като част от фотографията.

 Ще разгледам селфито като метод на изява на индивидуалността и личността. Ще разгледам селфито и като метод за интернет комуникация и допълваща такава към текстове и постове в социалните мрежи. Ще диференцирам индивидуалните особености и характеристики на селфито от гледна точка на метода на създаване и специфичните му особености спрямо емоционалната и комуникативна му способност за интимност на съдържанието. Ще представя и казус за последващата употреба на това интимно съдържание и ползите от това за изграждане и разбиране на индивидуалните му особености като фактор и част от интернет културата и културата на общуване чрез изкуството въобще. Ще го разгледам като позволяващо еротично съдържание и като част от сексуалната култура и възпитанието на усещането за красота и естетика и влиянието на тази култура в съчувствието и оценката на щастието на различните двойки и във взаимоотношенията между индивида и двойката и двойката и обществото. Ще разгледам и ефекта на „Нарцисизъм“ и чувството на самохаресване и самочувствие въз основа на личното и общественото отношение към изявената чрез селфито лична ценност.


Тъйкато селфито изисква собственоръчно заснемане на собствената ни личност вчастност и винаги изобразява собственото присъствие, можем да гледаме на негокато на самоизява и израз на идентичността.

Според Зигмунд Фройд основно два са движещите и определящите изявата на личността мотиви:

В основата на всички наши действия са два мотива: желанието да бъдем велики, и сексуалното желание.“ – Зигмунт Фройд.

Погрешното разбиране за величие може да доведе до необмислени желания и действия с трагични последици. Има статистика за трагични случаи, която се свързва със селфито и с желанието за „геройски” снимки на опасни места.

Според данни на CNN, за периода 2011-2017г. са регистрирани общо 259 смъртни случая, при които хората са прекарали последните си секунди позирайки за селфи, като 72% от жертвите са мъже на възраст под 30 години, пише Блиц.

Разбира се на селфито може да се гледа не само като израз на идентичността, но и като начин на допълваща визуална комуникация.

 Видовете селфи зависят от предполагаемият реципиент на съобщението, аудиторията към която е насочено посланието. Като всяка личностна комуникация, реципиентът определя класификацията на селфито. То може да бъде лично насочено, масово или смесено лично и масово. Според реципиента може да съдържа богатство и разнообразие, равно на това на човешките отношения. Тъй като обект на селфи е собствената ни личност, то то може да бъде интелектуално, духовно, сексуално, а ако присъства и друга личност може да бъде дуално, фамилно, професионално, артистично, еротично.

В зависимост от подбора на изразни средства, то може да показва както физически действия, така и емоционални състояния или оценки. Тъй като селфито показва технически винаги отминал момент, а интернет комуникацията със снимки и постове винаги е леко забавена, селфито като че ли показва не реалната ни моментна реакция на поста, а тази от дистанцията на размисъла. В този смисъл селфито като част от комуникацията е постреакционно.

    От гледна точка на интернет културата, в общуването със селфи трябва да владеем добре изразните средства, за да постигнем правилно желания ефект. Спецификата на интернет комуникацията ни дава някои предимства, но и недостатъци. Както и отправя някои предизвикателства.

    Например желанието ни да отправим интелектуално послание.

    Ако имаме масов реципиент, имаме  разнообразна аудитория- както възрастово като житейски опит, така и професионално и рискуваме да останем неразбрани от част от хората. Когато аудиторията е масова, а се стремим да изглеждаме интелектуално извисени, то трябва така да подберем посланието, че то да бъде усетено и разбрано от всички, което поражда изискване за универсално послание към универсално разбиране. Като твърдението, че две и две е четири.

    Например, ако желаем да е еротично, като уточнявам, че еротика не значи задължително голота, трябва да представим интимни отношения с правилният ни партньор. Можем ли да представим еротика сами… Класиката е снимка, в която не гледаме в камерата и не се прикриваме, като демонстрираме вниманието си към партньора с демонстрация на романтика и сексуалност. Например ако гледаме в камерата и демонстративно прикриваме голотата си, то показваме нарушена интимност и предполагаемо желание за такава към партньора, който участва в интернет комуникацията заедно с други. В този случай селфито не е само еротично. По скоро е интелектуално комуникативно. Разбира се, освен за собствено ползване, селфито е и социален акт, както и обект на изкуството. Според проучване, статистиката сочи, че българите сме първи в Европа по селфита. 

   Каква е разликата между селфито и конвенционалната фотография? При конвенционалната фотография имаме Фотограф който ни снима. Можем ли да запазим интимноста при наличието на фотограф. Да, ако този фотограф е интимният ни партньор… Какво е фотографа? Този, който задължително вижда снимките, тоест участник във комуникацията, наш реципиент. Силата на селфито е, че винаги можем да сме интимни, дори без присъствието на партньора ни. Въпросът е акта на последваща публикация на тази интимност пред публика. Променя ли се еротиката, когато бива наблюдавана. Може ли показването на снимано интимно еротично послание да се опорочи от публика? Съществува ли термин безсрамна еротика. Зависи от консуматора! Ако мислите на наблюдателя са чисти, то еротиката ще му влияе положително, като изява на красотата на взаимоотношенията на една влюбена двойка. В такъв случай публикацията на селфи с интимно еротично съдържание би могло да се приеме като уважение на моралните ценности на зрителя, без това да го постави в неудобно положение на нарушител на интимността, заради разликата във времето и мястото. 

Непожелавай жената на ближния“ пише в Библията.

   Именно собственото ни лице на снимките, демонстрира част от индивидуалността ни, което  автоматично ни навежда на присъствието на желанието или менталната визуализация на точният партньор за нас. Както цитирах вече, според Зигмунд Фройд и неговата психология на сексуалността, тя е основният мотив, който определя поведението ни.

   Ако се съобразим с Фройд, модела на собствената ни сексуалност и селфито, като възможно лично еротично послание към партньора, би могло да се използва като модел на подържание и е част от сексуалната култура и възпитанието на такава в обществото.

    Тъй като красотата и еротиката са обект на конвенкционалното изкуство, склуптура, изобразително изкуство, поезията бихме ли могли да открием селфито там. Да, разбира се. Селфито би могло да се погледне и като изкуството. Самата възможност селфито да покаже емоцията на личността към обекта на сексуална хармония може да породи така наречения „Нарцисизъм“, тоест личността да харесва образа на проявената вътрешна емоция към любимата и да отъждествява този образ със състоянието си към момента на интимното селфи и да го възприемаме като образ на собственният си успех в личностната и сексуална комуникация и реализация, за разлика от погледа, който може да видим в огледалото, насочен към визията на собственният ни образ като обект на желание на партньора ни. Затова и разбира се погледът ни на селфито може да се възприеме от другите за „странен“ заради начина по който гледаме тях и разликата с начина по който гледаме сексуалният си партньор.

Ивайло Костов

Comments

comments