Горгони, Spiral Jetty, 1970г.

 

 

Фотографът Джафранко Горгони е работил като шофьор, каскадьор и документалист в едно. В началото на 1970 година, той среща звездите от движението Land Art, следва ги на Запад и продължава проектите им, приемайки ги като наследство. Снимачният процес често изисква психически кураж и технически възможности. Фотографиите са повече от просто записи на изкуството на други хора, те са изкусни снимки на особени и обширни пейзажи.

Авантюристичният фотограф пътувал с лодка до Съединените Щати през 1960 г., и обещал очерк със снимки като заплащане за неговото пътуване. Той бързо свикнал с културните движения на страната, посещавал различни хипи общества, снимал Уудсток и се установява в Ню Йорк.  Горгони влиза в света на изкуството като посещава Макс Канзас Сити. Там се запознава с изтъкнати художници и скулптори, като Ричард Сера, Карл Андре и Робърт Смитсън.

Горгони, роден през 1941 година, винаги е целял да улови повече от другите аристи. Известният галерист Лео Кастели подпомага Горгона като финансира пътуванията му. Още първият кадър от серията фотографии завладява минималистичния художник Робърт Морис, който открива изложба в музея за американско изкуство „Уитни“ през 1970 година на 1 април.

Горгони, Спиралата Jetty, 2010г.

 

Горгони, Следа от креда, 1970 г.

Изображенията са събрани в книгата „Новият авангард: въпроси за изкуството на 70-те.“, която педставя фотографии на Робърт Смитсън, Ричард Сера, Брус Науман, Майкъл Хейзър, Валтер де Мария и Карл Андре, както и Джоузеф Бейъс и Марио Мерц. Книгата предлага подробна история за епохата, фокусирайки се на мъжете артисти, които творят в Лос Анджелис и Ню Йорк.

Горгони си спомня за една нощ, когато е бил със Сера, Андре и Смитсън и последният  го е поканил на едно малко парти (малко преди Кастели да се съгласи да финансира книгата).  „За първи път видях част от работата му с пясъка, счупено стъкло. Всичко беше толкова ново. Той каза, че  подготвя голямото си произведение в Юта“.Развълнуван от проекта, Горгони предлага да пътува на запад и да го заснеме на Деня на Земята, 22 април 1970 г. Сера и неговият партньор Йоан Джонас се присъединяват.

Въпросната работа е “ Спираловиден кей“ (1970 г.), близо 460-метровата спирала на Смитсън от черни базалтови скали . От хеликоптер Горгони снима от различни ъгли масивната забележителност.

Майкъл Хейзер: План на платформата за кръгова повърхност , 1970

В някои случаи фотографът  включва човека за сравнение с внушителните размери на пейзажа.  Например човек стои в основата на работата на Смитсън, където спиралата се среща с останалата част от земята. Снимката подчертава внушителното господство на пейзажа. Горгони разкрива, че фигурата е самият Смитсън. Фотографът винаги е бил нащрек за движенията на художника, докато проверявал малките детайли на масивната част. Тези образи са повече от монументална естествена скулптура: те документират връзката между човека и неговото масово творение.

Горгони последвал двамата артисти Валтер де Мария и Майкъл Хайзер, които се подготвяли да създадат собствени пустинни творби. Фотографът уловил изкуствените пясъчни картини, създадени от Хайзер. Художникът обикалял с мотор и оставял прецизно оформени кръгове по пясъка. А Валтер де Мария е творецът на тебеширените следи по пустинята Мохаве, които по-късно били издухани от вятъра. „Тази работа не съществува вече. Тя съществува само в снимките ми“– казва Горгони.

Уго Рондиноне, Седемте магически планини , Лас Вегас, Невада, 2016. Снимка: Джанфранко Горгони. 

Следващата пролет Музеят на изкуството в Невада ще изложи фотография на Горгони. Институцията първоначално се срещна с фотографа, когато той документира  Седемте Магически Планини- произведение на Уго Рондиноне. Това са скулптури, съставени от подредени, боядисани в ярки цветове скали, разположени на юг от Лас Вегас. Музеят, както и Фондът за изкуство в Ню Йорк представят  произведението, което може да се разглежда като осъвременяване  на традицията на Land Art.

Изображенията на Горгони ни карат да обмислим връзката си с околната среда, години след като много от художниците на земята – и някои от творбите им – изчезват обратно в земята.

Comments

comments