Снимка: occupy.com/Joseph Stiglitz 

 

През последните десетилетия процесът глобализация драстично променя живота, културата и възгледите на хората по цялата планета. Границите изчезват и светът се превръща в голямо село, в което населението е напълно лишено от идентичност. На пръв поглед глобализацията изглежда като изключително положителен и полезен процес, но всъщност крие много рискове за цялото човечество.

Глобализацията може да се определи като социален и културен феномен, при който държавите отварят своите граници – така става възможно свободното преминаване на хора и стоки.

Това е добре дошло за развитието на икономиката. Множество компании и корпорации стават глобални и започват да властват надлъж и нашир. В резултат на глобализацията се слага началото на масова международна търговия, която се развива с невероятно темпо. Тази търговия свързва икономиките на държавите и те започват да зависят една от друга.

Глобализацията се определя като капиталистически феномен. Левицата го характеризира като глобална икономическа система, в която доминират интернационални институции, които са по-силни, от което и да е национално правителство и не могат да бъдат контролирани от никакви демократични процеси.

Глобализацията обаче стига много по-далеч, освен върху икономиката и търговията, тя оказва огромно влияние върху различните култури и трайно трансформира представите ни за света.

Феноменът процъфтява благодарение на факта, че живеем в една постмодерна ера, която е белязана от хаос, неопределеност и абсолютна смесица от различни и противоречиви идеологии и движения.

Вследствие на глобализацията светът сякаш се смалява – това, което се случва на единия му край има моментален ефект и върху другия. Известният професор по антропология Дейвид Харви споделя, че се наблюдава компресия на времето и пространството и тотално се изменя начинът, по който хората възприемат тези понятия. Съвременните технологии и въздушният транспорт правят възможно прекосяването на огромни разстояния за отрицателно време – нещо, което в миналото е било немислимо. Между пътуванията, от единия до другия край на света и кратките посещения на съседния град или село, вече няма голяма разлика.

Един от аспектите на глобализацията е мултикултурализма. Различните култури, които преди са били разделени от високи планини, непроходими гори и дълбоки морета, вече са в близък контакт и се смесват непрестанно. Хората пътуват по света, споделят културните си особености едни с други и обменят идеи. В резултат на постоянното им общуване се изменят и заличават световните разбирания за расова и национална принадлежност. Някой смятат, че това обогатява хората, изкоренява ксенофобията и дава право на глас на тези, които преди са били дискриминирани. Други, като професор Харви, смятат, че по този начин индивидите губят своята идентичност.

Глобализацията и постмодернизмът са огромна заплаха за изкуството, литературата, архитектурата и много други сфери. Всичко, което се създава вече притежава транскултурни и хибридни характеристики и не спада към нито един стил или направление. Изкуството е хаотично, а посланията му – смесени и неясни.

Въпреки усилията и желанието на много хора, глобализацията е процес, които не може да бъде забавен или спрян. При положение, че стагнацията е невъзможна, ни остава само да се борим срещу обезличаването и да се надяваме, че ще успеем да опазим поне част от същността си.

Източник: history.knoji.com

Снимка: Linkedin/Stamatis Alamaniotis

Снимка: thinglink.com