„Линията е точка, отишла на разходка“ – Пол Клее

Някъде между осемнайстия и двадесет и четвъртия месец детето започва да прави драскулки, които, един ден изведнъж се превръщат в човек. За много хора щрихирането върху лист е първият досег с изобразителното изкуство. – да осъзнаеш че визуалният език има символно значение. Линиите магически се превръщат в реалност от друг тип. Тази трансформация в детското въображение е основата, която по-късно ще развие абстрактното мислене и ще даде възможност на човек да се наслаждава и да създава изкуство.

Графиката е фундаментална основа за много други изкуства. Чрез нея творецът планира, композира и проектира в пространството. Тя може да бъде използвана изначално за скициране на картини, скулптури, архитектурни проекти или да представлява форма на изкуство сама по себе си. Борави с три основни изразни средства – линията, щрихът, петното. Търси се балансът между черно и бяло. Простира се в жанровете портрет, пейзаж, натюрморт, интериор, както и в абстракцията.

 

пещерни рисунки, Шове, Франция,

Корените на графичното изкуство може да се проследят още в пещерните рисунки от епохата на Палеолита. Древните хора са изобразявали животни върху скалите на пещерата Шове в Сверена Франция още 32 000 г. пр. н. е..В националния парк Какаду в Северна Австралия могат да бъдат разгледани още по-стари рисунки на хора и насекоми – от около 40 000 г. пр. н. е. Праисторическите художници са използвали натурални материали, за да направят пигменти, с които да рисуват – червена охра и черен въглен. Боите са нанасяли направо с пръсти или с помощта на пръчки върху скалните повърхности. Рисуването предхожда езика и чрез него хората са комуникирали като оставят знаци помежду си.

 

„Пияният монах“, Ли Гонгилин, Китай , 1049 – 1106, мастило върху хартия, династията Сонг

Графиката получава своя тласък с откриването на хартията чрез преработка на цеулозата в Китай през 2в. Хартията започва своя дълъг път от Изток на Запад и успява да достигне в Европа през 13-ти век. Преди за основа се използва пергамент, направен от растения или животински кожи. Някои от най-красивите примери от този период могат да бъдат разгледани в практиката на калиграфията, която е фин и елегантен метод за украса на псалтири, поименици и ръкописи. Графичните прийоми започват да се развиват в книжната миниатюра. Най-старият от тях е красиво изработения „Ватикански кодекс“ от 4-ти век. Истинско произведение на изкуството са и рисунките с туш и перо в „Утрехтския псалтир“.

 

страница от „Ватиканският кодекс“

Графичното изкуство добива популярност през Ренесанса, когато започва и неговото възприемане като фундамент на останалите визуални изкуства Преди да започнат да рисуват с бои, да изработват скулптури студенти най-напред е трябвало се научат да скицират. За първи път художниците започват да рисуват голи тела в натура. Възпроизвеждат в детайл отделните негови части. Оттам се поставят основите на развилия се по-късно реализъм..

 

автопортрет, Албрехт Дюрер, 1493г., молив и мастило на хартия

Печатната графика бързо набира скорост през 15-ти век Европа. Изобретението на Гутенберг променя из основи начинът на разпространение и достъп до разнообразни хартиени носители. А графичното изкуство става популярно, тъй като дава възможност да се правят многобройни отпечатъци, всеки от които е със сравнително ниска себестойност.

Албрехт Дюрер е един от най-големите майстори на ксилографията(дърворез) и гравюрата върху мед. Става традиция да се правят цикли (серии) с гравюри на дадена тема, практика запазена и до днес. Най-често срещани са библейските сюжети, нравоучителни и комични сцени, портрети на видни личности. Многотиражността на печатната графика я превръща и в средство за пропаганда. В протестантска Германия, например, се разпространяват гравюри осмиващи римския папа. През 16-ти век е изобретен офорта, който през 17 век придобива широка известност, защото от неговите клишета могат да се вадят много повече копия, отколкото при медната гравюра и ксилографията. Той открива и нови възможности пред художника – график..

„Портрет на бащата на художника“, Рембранд

Ненадминат виртуоз на офорта е холандският художник Рембранд. За разяждане на плочата той използва оцетна киселина, която е изключително слаба. Процесът трае понякога месец, но в резултатът е изключително фини щрихи образуващи безброй полутонове. Въпреки, че по време на Рембранд графиката се смятала за второстепенно изкуство, един отпечатък от офорта му „Христос изцелява болни“ се продавал за невероятната сума от 100 гулдена, което е причина неговата творба да остане в изкуството под името „Листът за сто гулдена“.

 

„Лунатикът зад решетките“, Франсиско Гоя, 1824, креда върху хартия

Социалната тематика намира графичното изкуство за особено подходящ носител поради удобството му бързо  да се разпространява в голям тираж. Освен това доколкото под графика се разбират рисунки в черно – бяло, такива шедьоври са запазени от големи майстори като Франсиско Гоя, Пикасо.. Забележителни са и творбите на българските художници Владимир Димитров – Майстора, Александър Жендов, Илия Бешков.

 

Ал. Жендов, „Пленници“, ХГ „Ил. Бешков“ – Плевен

 

Обичайни графични материали биват моливът, тушът, въгленът. Рисува се с различни видове четки, пера, тънкописци, За основа се използва всякакъв вид хартия, картон, различни платове. В областта на графичния дизайн растерни изображения се създават посредством различни софтуерни програми. В печатната графика рисунката служи като изходен материал,  от която се създават множество копия. При т. нар. висок печат преди са били използвани дърво, кост, камък, а днес отпечатването става чрез специални машини – преси.

 

автор Дейвид Морено,, източник: @mymodernmet

Интересни са дълбокопечатните техники. При тях печата не повърхността, а издълбаната част на изображението, в която се втрива мастило. Според начина на гравиране щрихите се делят механични(суха игла, мецотинто) и химически(офорта, мек лак, акватинта, смесена техника).

С приближаването към наши дни може да видите как артистите започват да експериментират все повече с различните материали и техники, за да създадат свой уникален и индивидуален стил. Днес в съвременното изкуството линиите са по-важни отвсякога. От скулптурата до живописта традицията на графичното изображение и линията продължава да се развиват.

 

Comments

comments