демонстрация на машината

Йоханес Гутенберг бил на 15 когато баща му починал и за да помага в издръжката на семейството, започнал да работи при един гравьор. Процесът бил следния – първо, русували върху дърво, намазвали изгравираното с мастило, а след това притискали отгоре лист. Така, изображението от дървото се пренасяло на хартията. Направили хиляди икони за нуждите на католическата църква. Веднъж, двамата получили поръчка от 500 листа с едно и също изображение, но с различен текст в долната част. На Йоханес му хрумнало, че могат да направят изображението, а на отделни парчета дърво да пише различните текстове, които да подменят при отпечатването.

Тази идея променила историята на света.
Но креативността не се изчерпва до тук. Гутенберг искал да развие своята идея, за това, вместо да изписва цели думи или изречения, или текст, той направил отделни букви. И това не било достатъчно. Използвайки наученото от баща си в металолеенето, Йоханес изобретил малки метални букви, които, чрез измислена от него сплав, успявал да размножи, така че да има достатъчно копия от всяка. Но мастилото до тогава било на водна основа, което вършело работа с рървените повърхности, но не и с металните, релефни такива. За това, изобретил ново мастило с маслена основа, използвайки магарешка лой. Първо, за да тества машината (която също разработил), отпечатал немско стихотворение. Но мечтата му била да отпечата светата книга – Библията. За това трябвали сериозни финанси. Взел пари назаем, но те все не стигали. Захванал се с отпечатването на индулгенции (онези документи, с чието закупуване от църквата, греховете ти биват опростени) и това сработило. Достигнал хиляди бройки и печалбата била достатъчна за създаването на още машини, наемането на работници и закупуването на хартия. Отпечатал 180 копия на Библията.

И така, Гутенберг променил света и хода на историята. И неслучайно, Гутенберговата машина за печатане е ознаменена като изобретението на хилядолетието.

                                                           Копие на Гутенберговата машина

И сега е моментът за въпроса: каква е тази работа с Гутенберг в София?
Измислил каквото измислил, вече има принтери и докато четем това, дори ги ползваме, а дори може и да изпринтираме това, което четем в момента – напук.

Но има един човек, който се е посветил на романтичната идея, връщайки се назад във времето, да образова занапред. Името му е Диян Павлов – Джими. Вчера в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя демонстрация на печат на Гутенбергова преса върху ръчно изработена хартия по метода на нейния откривател Цай Лун (някой път и за това…). Отговорът на въпроса е – да, това което се вижда на горната снимка е ръчно изработено от Диян Павлов. Влязъл в епохата на 15 век и външно, и вътрешно, той разказваше историята зад… всичко свързано с, отново, горната снимка.

                                                от ляво на дясно: непозната жена, Джими, Гутенберг

Джими бе така добър и да отговори на някои от провокираните в мен въпроси, тъй като ни разказа Гутенберговата история, но не и своята. А перформънсът е колоритен и със сигурност предизвиква поне въпросът – как?  Та…

Как стигнахте до тук? Вие и пресата? 
Реално, идеята е от преди 10 години. Първо направих Гутенберговата преса, а след това усвоих направата на ръчно изработена хартия по древнокитайския метод. След това, имайки вече и двете наложителни неща, си зададох въпроса – какво от това? Някой ще ме попита и аз ще мога да му покажа как се правят двете и как се печата, но дотам. Замислих се каква е връзката между хартията и пресата, като отговорът е ясен – това са думите, текста, буквите и писмеността.

Колко време ви отне да направите пресата? 
Едно лято с подръчни средства и материали. Принципът при мен е, с всичко което правя, минимум средства и максимум усилия и любов. Например, основно използвам рециклирана хартия, което пък е образователно за опазването на природата, защото тя може да се рециклира безкрайно.

Всъщност, това не е първи показ. Приемате това занятие като мисия… 
Може да се каже така. Попринцип съм, художник и графичен дизайнер. Имам бюро в Плевен и с това се занимавам, но благодарение на намаляващата работа, се отваря възможност да се занимавам с тези неща – по-духовни. Откакто се помня се занимавам с писменост и шрифтове. През 70-те години започнах работа в „Културен отдих и украса“, където правихме надписи за манифестации, празници… така че съм писал милиони букви през живота си и тази любов към шрифта е останала в мен. За обща култура започнах да чета и да се интересувам от начините и средствата на материалите за писане през хилядолетията, но това прерастна в систематизиране и търсене на информация. Започвайки от древните хора: Месопотамия, Шумер, Китай, Рим, Гърция и така до средновековие, ръкописи и т.н. Всичко това ме отведе, малко по малко до Гутенберг и неговото изобретение.

С тези неща се занимавам в моята творителница „О, Писменех“ в град Плевен. В нея демонстрирам, показвам и разказвам всички тези любопитни факти за възникването на писменостите и върху какво, и как са пишели хората. Основно наблягам на информацията, която малко хора знаят. От къде произлиза името на тетрадката, името на таблета, какво е папирус, какво е пергамент? А и при мен всеки посетител може да пипне, може да си направи сам картина, може сам да си отпечата нещо на пресата… не е като в музеите.

Какво следва оттук нататък за вас и пресата? Предстоят ли още места?
Продължавам с регулярните представления в Плевен. Там имам обособено място, което, за жалост беше застрашено, защото искаха да събарят къщата в която съм се поместил. Но на базата на свършеното от мен, се получи голяма гражданственост и сега вече всичко е наред, дори и поради изложбата (която можете да видите и тук), монетата се обърна, общината се загрижи и сега вече иска дори да ремонтира къщата. Община Плевен сега ми подава ръка и се надявам да е за добро, защото имам много идеи още.

Какъв е интересът на хората, плевенчани, туристи? 
Има много желаещи да посетят мястото, но особеното е, че правя представленията в една малка стаичка и в един двор, към който отварям вратата и прозорците, за да могат да се съберат повече хора. Един спектакъл отнема около час и половина, два. Някои пъти дори надхвърля, за това гледам да се съберат около 15 души, за да бъде максимално пълноценно. Особеното е, че в зависимост от епохата за която говоря, аз съм с различен костюм, отговарящ на нея.

В заключение от това запознанство изникват три неща: историята е хубаво и интересно нещо, хубаво е когато някой те подсеща за това и хубаво е (ако е напът) да се мине през Плевен.

Джими, пресата и демонстрация

Джими и пресата

                                                                             част от изложбата

Comments

comments