В поредицата на рубриката „Художник в сянка“, днес ще ви представим Кристина Ангелова.
Тя е учила анимация, но в момента определя себе си, по-скоро като илюстратор. Работи в независимо студио, но предпочита да твори на свободна практика. Кристина е от хората, които черпят вдъхновение от всичко, но в същото време, обича да рисува нерелани и причудливи неща, без някой да ѝ определя, върху какво да работи. Повечето от вас може би не са чували за нея, но е невъзможно да подминат с лека ръка илюстрациите ѝ, ако попаднат на тях. В интервю за Sofiapress Кристина Ангелова ни разказва за вдъхновенията, вълшебните илюстрации, които рисува, и за трудностите по пътя на младите творци.

За презентацията е нужен JavaScript.

 

Разкажи ни малко за теб, от колко време рисуваш и кога разбра, че това е твоето призвание?
Рисувам от повече от 12 години, но професионално – последните 4. Разбрах, че искам да го превърна в професия в средата на гимназията. Тогава започнах, да откривам художници от цял свят в интернет и всъщност, видях какво представлява модерната илюстрация.

Какво е за теб изкуството?
Вече е начин на живот. Изкуството, като такова, включва в себе си огромно разнообразие от медии. Мисля, че е изключително важно, хората да имат достъп до изкуство, под каквато и да е форма. В днешно време е изключително лесно да се докоснеш до работата на хора, които живеят от другата страна на планетата и това е прекрасно. Изкуството е нещото, което най – лесно и може би най – силно може да докосне всеки човек, да му даде различна перспектива, да го образова, заинтригува, да го накара да се усмихне.

Защо избра именно с илюстрация да се занимаваш?
Мисля, че това е нещото, което включва най – много в себе си. В илюстрацията разказваш история, представяш герои, загатваш послание. Освен това, е сред най-предизвикателните категории, именно заради това, че включва много неща в себе си.

Какво ти дава, това, че рисуваш на свободна практика?
Най – вече свобода, в това как разпределям времето си. Възможността да избираш, по какво искаш да работиш, също е огромен плюс.

В повечето ти творби присъстват магични елементи, какво означават те и защо си избрала именно магията като основна черта на твоето изкуство?
Харесва ми идеята да рисувам неща, които макар да са вдъхновени от реалния свят изобразяват нещо, което не съществува. Привърженик съм на идеята, че трябва да създаваш неща, до които не можем да се докоснем в реалния живот.

Някога стремяла ли си се към комерсиалност и какво е за теб комерсиалността?
Да, комерсиалноста не е враг, нито на креативността, нито на автентичността. Всеки творец има нужда от публика и от хора, които оценяват труда, идеите, усилията му. Освен, ако не правиш нещо за себе си или за някой конкретен човек, признанието на хората около теб е страхотен стимул да продължаваш. И разбира се,  комерсиалноста е най – лесния път към професионалния успех. Трудно е да следиш тенденции и да си в крак с тях, но според мен, далеч не е нещо неприятно или негативно.

С какви трудности си се сблъсквала като млад артист?
Мисля, че най – голямата трудност е това, колко много страхотни художници има в световен мащаб. От една страна е голямо вдъхновение, но от друга е доста лесно да се обезкуражиш. Другото нещо, което ми се иска да се промени е това, че в България няма много голяма сцена с утвърдени професионалисти. За съжаление и тук, както и в почти всички сфери, най – добрите работят в чужбина.

Какво би искала да промениш в разбиранията на обществото за изкуство?
Бих се радвала, ако повече хора оценят, че без художници трудно ще има мода, игри, филми, реклами, но мисля, че хората все повече оценяват, колко ценно и прекрасно нещо е изобразителното изкуство.

Към какво се стремиш в момента и за какво мечтаеш?
На първо място, да се усъвършенствам. Едно от най – прекрасните неща, на това да рисуваш, е че винаги има нещо, което можеш да научиш. В по – дългосрочен план се надявам, да мога, да работя за някое от най – големите студия в света и евентуално, да имам мое собствено един ден.

 

 

 

Comments

comments