Представете си, че е лятото на 2021 г. и художник, базиран в Берлин, качва изображение във Facebook, създадено за да изрази подкрепата си за кандидата, който се опитва да стане следващият канцлер на Германия. Изображението е в стила на емблематичната кампания „Надежда“ от 2008 г. на Шепард Фейри, изобразяваща Барак Обама. Наскоро се въведе филтър за качване чрез който,
Facebook проверява изображението на художника, спрямо огромна база от материали, защитени с авторски права, включващи изображението на Фейри и други в подобен стил. Качването е отказано; човекът има право да обжалва решението на този филтър, но процесът може да отнеме седмици, а изборите ще са минали. Следователно, въпросното изображение може да е без значение.

Европейският съюз с директива за художниците в социалните мрежи
Промените в директивата за авторското право на Европейския съюз(ЕС) могат да доведат до сценарии, подобни на описания по-горе. Това ще стане ако измененията, одобрени от Европейския парламент през септември, бъдат приети без значителни промени.

Директивата има за цел да преразгледа законодателството на ЕС в областта на авторското право, което не е променяно съществено от влизането му в сила през 2001 г. Това ще изисква технологични гиганти като Facebook и Google да споделят приходи с новинарски организации, чиито статии понастоящем се споделят или кондензират без компенсация в откъси от агрегатори като
Google Новини. Също така, социалните медии и платформите за споделяне на съдържание ще бъдат отговорни всеки път когато се качи произведение, защитено от авторски права, без позволението на автора.

Идеята е да се осигури защита на притежателите на права„, казва Кенет Мълън, партньор в Withersworldwide, специализиран в областта на технологиите и интелектуалната собственост, цитиран от изданието Artsy. Той посочва, че ЕС възнамерява директивата да сложи край на законодателната празнина, която се е разраснала, тъй като Интернет се развива, докато законите за авторските права остават статични през последните 17 години. Но казва също, че директивата може да има непредвидени последици, които да затруднят или дори да направят невъзможно за артистите да публикуват своята работа в социалните медии и други платформи за споделяне.
Това може да попречи на художници, които понякога взаимстват или използват неща, видени онлайн, с цел да създадат собствени творения„, казва той.

Директивата, ако бъде приета от Европейския парламент, всъщност би могла да има последици далеч извън Европа. Подобно на Регламента за общата защита на данните, приет през 2016 г. и приложен по-рано тази година за защита на данните и неприкосновеността на личния живот на потребителите на интернет в Европа и извън нея, новата Директива за авторското право може да засегне всички платформи, хостващи съдържание, качено или достъпно от потребители с IP адреси в Европа.
Често е много трудно да се проследи кой може да е публикувал изображение в Китай или някъде другаде„, казва Мълън и продължава – „Така че, поставяйки платформите в огневата линия, директивата ще улесни възможността на притежателите на права да хванат някого, който има връзка с Европа и съответно да предприемат действия срещу него“.

Член 11 и Член 13
Двете най-оспорвани разпоредби на Директивата за авторското право – членове 11 и 13 – прехвърлят тежестта на отговорност за материали, защитени с авторски права, от притежателите на правата върху доставчиците на съдържание. Член 11, наречен „данък за връзка“, би позволил на издателите да изискват такси за лицензиране от социалните медийни платформи и агрегатори като Google News. От особена загриженост за художниците е член 13, който се отнася до платформи за „съхраняване и предоставяне на достъп до големи количества произведения и други обекти, качени от техните потребители“, като Facebook, Instagram и YouTube. Това би направило дружествата, които оперират тези платформи, отговорни за материали, защитени с авторски права, качени от потребителите без разрешението на притежателя на авторските права. Това най-вероятно ще наложи широкото разпространение на филтрите за качване като описания по-горе.

Ще има потенциално повече съдържание за филтриране по платформите„, споделя Мълън. – „Как ще могат да проследят съдържанието и след това да изплатят авторските права, не съм съвсем сигурен, но тези решения са поставени в закона, а след това зависи от индустрията да разбере как да ги приложи на практика. „

Предвид проблемите, възникнали в съществуващите филтри за съдържание, критиците на член 13 от Директивата за авторското право се опасяват, че принуждаването на платформите за споделяне на съдържание да осъществяват филтри, може да намали свободния поток на оригинални творби. Това включва пародиране, присвояване, ремиксиране или сатиризиране на съществуващи изображения и видеоклипове – безбройно количество материал из интернет ще бъде заличен. Ако администрирането на филтри и лицензионни договори стане твърде сложно, тромаво или скъпо, сайтовете за споделяне на съдържание могат да бъдат принудени да направят още по-драстични промени.

Измененията говорят за лицензионни споразумения за онлайн споделяне на съдържание между доставчиците на услуги и притежателите на права„, коментира Мълън за Artsy. – „Рискът е, че ако това е непредвидено следствие, ако това стане твърде трудно за администриране, то просто може да се окаже, че доставчиците на онлайн услуги дори няма да качват материали, ако установят, че целият процес ще бъде твърде труден.“, допълва още експертът.


Точно от това се страхуват противниците на Директивата за авторското право. В писмо, адресирано до създателите на YouTube, главният изпълнителен директор на платформата Сюзън Войчицки предупреждава, че член 13 „представлява заплаха както за препитанието, така и за способността ви да споделяте гласа си със света“ и може да принуди сайтове като YouTube да предлагат единствено „Съдържание от малък брой големи компании.“

В отворено писмо, адресирано до председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, над 70 интернет пионери и активисти с отворен достъп, предупредиха за още по-зловещи последици от член 13. Те предупредиха, че се „предприема безпрецедентна стъпка към трансформацията на интернет от отворена платформа за споделяне и иновации, в инструмент за автоматизирано наблюдение и контрол на своите потребители.
Текстът на Директивата за авторското право в момента се преразглежда и няма да се гласува в Европейския парламент до януари 2019 г., най-рано. Веднъж одобрена директивата, в каквато и да е окончателна форма, ще задължи държавите-членки на ЕС, включително и България да изпълнят условията в рамките на две години. Но точните условия на измененията не са окончателно финализирани.

Comments

comments