На 21 март в галерия „Академия“ се случи нещо доста вълшебно. На това място се бяха събрали доста хора, които искаха да узнаят как точно се ражда дракон. Иван Газдов и Георги Константинова разказаха на всички присъстващи как точно се случва това, в компанията на своите приятели Татяна Лолова, Георги Лозанов и проф. Ангел Станков-цигулка, който откри представлението. Това двуезично издание се състоя в атмосферата на множество картини , изобразяващи българското знаме. Нарисувани са от различни студенти и професори в НХА.

Как се ражда дракон

Всъщност това е името на книгата, която двамата са написали, а Лолова и Лозанов представиха пред препълнената галерия. Раждането на дракона представлява раждането на приятелството между Газдов и Константинов. Това странно създание определя много точно тяхното приятелство, защото те самите са много различни, но в същото време се допълват като ин и ян. Тяхното приятелство не е търсено, не е планувано, но в един момент техните пътища се пресичат и проблясва тази светлина и хармония в изкуството.

Иван Газдов е стар приятел с Татяна Лолова и тя е една от първите лица, които той графикатурира. Първата изложба на графикатурите на Газдов е била именно в същата галерия, в която се намираме и тази вечер-галерия „Академия“. Цялата изложба се е състояла от 2 портрета единият на Лолова, а другият на Кръстьо Лафазанов. Изложбата е имала небивал успех. „И тогава се разбра, че в мен има нещо изящно, нещо, което другите художници не го забелязват. Все ми казват ти си трудна за рисуване и въобще не прилича на мене картината. А тази картина беше прекрасна.“-разказа Татяна Лолова така, както само тя може.

Изненада за автора Георги Константинов и за всички в галерията беше една картина, нарисувана от Иван Газдов – неговия „брат“, както Георги сам го нарича.

За презентацията е нужен JavaScript.

Как се ражда дракон.                                                                                                  

Началото е битка –

между падащия кръст

на птица

и свита като лък

змия…

Извечен спор

на силните криле

с безкрилото коварство

на земята.

 

Ненавистно воюват

двете божи твари.

Воюват страстно‚

дълго‚

безнадеждно…

Разменят удари и рани‚

които плашат‚

ала не убиват…

 

Накрая се прегръщат.

И се сливат.

Политат заедно

към синьото небе…

змия с криле.

И птица с неочаквано коварство.

Така се ражда дракон.

 

Пасторално

Острия връх

прониза

небето.

Бликна

кървав залез.

После мракът погълна

зелените жестове на дърветата

и голямата планина

се скри в себе си…

Стъкмих огън от няколко съчки

и моята самотност стана

светещ остров в нощта.

 

Пламъкът забърбори

на своя древен език

и аз се размислих

за вечни неща:

за тревата, дъжда и вятъра,

за земната смърт

и безкрайния космос…

Моите мисли

просветваха и гаснеха в мен,

но искрите на огъня

излитаха в небето

и се превръщаха

в студени съзвездия.

 

 

Comments

comments