Инвестирането в изкуството в някои страни се прави предимно с цел печалба. Закупуват се различни произведения на изкуството, с цел след това да се продадат на по-висока стойност и да има възвращаемост.
Така например, картина на замислена млада жена, нарисувана от френския художник Франсис Пикабия, създадена през 40-те години на миналия век, продадена преди време за 145 хил. eвро на търг в Париж, шест месеца по-късно се е наддавало за нея и е стигнала крайната цена от 580 хил. долара. Анонимният продавач е получил печалба на 220%. Тази практика за бърза препродажба е особено популярна сред някои купувачи на скъпи творби на млади художници и артисти, но все повече обхваща и утвърдени имена като Анди Уорхол, Герхард Рихтер и Пикабия. Това посочват проучванията на агенция Bloomberg. Но примерите, за подобен скок в цените на творби на изкуството, не спират до тук.

„Ако се върнем малко по-назад във времето преди повече от сто години в Париж, един търговец на художествени произведения на име Даниел-Анри Канвайлер изкупува всичките картини на двама млади художници Пабло Пикасо и Жорж Брак и така осигурява възможност на двамата да създават своето изкуство, необезпокоявани от материални проблеми каквито са имали до тогава“ –Това припомня пред SofiaPress д-р Диана Захариева, преподавател по живопис в Югозападен университет „Неофит Рилски.- „Това е била честа практика, имало е мрежа от търговци на картини, които са инвестирали в „изгряващи“ таланти. Тези покровители на не много известни творци са представители на средната буржоазна класа. Инвестициите са се възвръщали хилядократно, творбите на Пикасо и Брак сега струват от порядъка на десетки милиони, до стотици милиони долари и евро.“- допълва още д-р Захариева.

Инвестицията в творби на изобразителното изкуство се смята за една от най-доходоносните, защото нито един банков влог, не може да постигне толкова голям ръст в печалбата, колкото една стойностна творба от талантлив автор, повишила цената си многократно.
„Колкото повече време минава, толкова произведенията стават по-ценни и инвестициите по доходоносни.“ -добавя още д-р Захариева.

Какво е изкуството в България и инвестира ли се в него с цел печалба? Обръща ли се достатъчно внимание на изкуството? Това са въпросите, които ни вълнуват и за това решихме да потърсим отговори, като се свързахме с някои специалисти в тази област.

„Инвестицията в изкуството в България тепърва навлиза“, споделя пред SofiaPress Десислава Монева, управител и собственик на галерия „One Gallery”. – „Като цяло това е непознато поле в България, все още не е така регулиран този тип отношения между галерист и художник или галерист и колекционери и художник. Това е една формула, по която се налага един талантлив млад артист. Ние имаме няколко такива имена, на които им увеличаваме стойността и сме започнали, както се казва от нулеви стойности. И се получава. Така че, не е толкова популярно, но на запад по развитите пазари това е нещото, което се случва постоянно, а тук все още експериментираме. Но и тук работи тази схема“, коментира още Монева.

В чужбина има така наречения „бърз бизнес“, където се закупуват картини на млади художници, които не са имена, с идеята те да се продават възможно най-бързо на много по-висока цена. Но някои галеристи не вярват в развръзката на този бизнес в България.

„Не вярвам в това и се опитвам да насочвам, хората, които влизат в тази галерия, към това че една творба трябва да ги развълнува и не трябва да гледат на нея като инвестиция, защото най-важни са естетическите качества. Тогава, когато човек има отношение, той ще започне да си купува.“ -Това коментира пред нашата медия Росица Доганджиева, управител и собственик на галерия „Стубел“.

Д-р Захариева обръща внимание и че в този „бърз бизнес“ с произведения на изкуството от неизвестни млади художници има много голям риск:
„Купуването на дадени количества творби не е добра идея, ако не е обвързано с качеството им. Човек първо трябва да се докаже, да „направи“ име и когато се докаже, той ще бъде търсен и актуален като творец. Тази тенденция не е развита у нас, но и изявени художници срещат трудности при реализация на художествената си продукция, поради факта, че липсва платежоспособна средна класа с отношение към изкуството, която да го покровителства и подкрепя. Младите творци трябва да се доказват чрез изкуството си, за да бъдат забелязани от публиката и оперативната критика. Сега съвременните средства за комуникация и масово осведомяване дават големи възможности за популяризиране на изкуството на художниците.“

Причините в България да няма толкова голяма инвестиция в изкуството със сигурност не са малко, но какво трябва да се направи, за да се вдигне и в България нивото на съвременното изкуство и да се подобрят продажбите? Това питаме специалистите.

„Трябва да се стимулират хората, които имат възможности, за да купуват повече изкуство, защото в България има много хора с възможности, но те не са изкушени, не са по никакъв начин приобщени. Може би трябва да се помисли първо за данъчно облекчение, за хората, които биха купили, как това би им облекчило финансовата ситуация. Трябва да се създаде и един регистър с групи от хора по интереси, които се интересуват от различни типове изкуство, за да може да обменят информация. Нещо като единен регистър, където може да полочваш информация за нивата на изкуството, нещо като artsy и artpride, където може да се четат критични статии. Все повече хора, получават информация по електронен път.“-смята Десислава Монева.

„Преди всичко трябва да има критика, защото няма критика. Ние имаме похвални слова. Но всички ние имаме нужда от критика, дори галеристите.“ -казва Росица Доганджиева.

По отношение на хората, които закупуват творби на изкуството, галеристите отличават два типа купувачи.

„Единия тип са хора, които купуват дадена картина без да ги интересува дали името на автора е известно, а по-скоро от емоционален порив и емоционална гледна точка, защото им кореспондира по някакъв начин духовно. Вторият тип са хората, които гледат на покупката на изкуство като на инвестиция. И там вече определящо е до колко автора е популярен и наложен и до колко може да се възвърне или увеличи стойността ѝ след време.“-споделя Десислава Монева.

Избора на картина.
Едно от основните неща при избора на картина, за което ни съветват повечето специалисти, които имат отношение към изкуството, е да се вслушаме в собствените си усещания, които тя ни носи.

„Трябва да се тръгне с любов към изкуството, от харесваните картини на даден автор. Една картина преди всичко трябва да ги развълнува и докосне. Не ги ли развълнува, значи това не е тяхната картина.“ -коментира пред нашата медия Росица Доганджиева.

„На първо място да се доверят на своята интуиция и вътрешна потребност и усещане, на второ място да се информират като се обръщат към специалисти и арт консултанти и на трето място да са по-смели и да експериментират, да си купуват изкуство и да стимулират артистите, а не просто да са пасивни наблюдатели.“-съветва Монева.

„Една картина може да внесе много комфорт и уют в едно жилище. Първото условие естествено е да ни хареса. В този момент трябва да се освободим от емоциите и да помислим бихме ли могли да живеем с тази картина десетки години и дали няма да ни омръзне някога.“-казва д-р Захариева.

А ако избираме картина за подарък, д-р Захариева ни съветва да имаме предвид предпочитанията и вкусовете на тези, за които ще е предназначена. Ако ни липсва „художествен опит“ бихме могли да се консултираме със специалисти в тази област, относно качествата и стойността на творбата.

„Ниските цени не дават гаранция за художествени достойнства на творбата. Стойностните неща са скъпи, но пък си заслужават.“-добавя още д-р Захариева.

Comments

comments