„Златното руно. Пътят на аргонавтите. Колекция Васил Божков” е заглавието на изложбата, открита на 16 март 2018 г. в една от представителните зали на Националната галерия (Двореца) на площад „Александър I” в София.

То е провокирано от митологичната история за овен с руно, блестящо като злато, изпратен от богинята на облаците Нефела, за да спаси двете й деца Фрикс и Хела. Овенът, за съжаление, успял да отведе само Фрикс в далечната Колхида, чиито земи се намирали по източното и югоизточното крайбрежие на Черно море. Там царувал Еет, син на бога на слънцето. Той пренесъл свещения овен в жертва на Зевс, но запазил златното руно, закачил го на висок дъб и оставил дракон да го пази. Историята не свършва до тук. Друг гръцки герой Язон получил задача да донесе златното руно, за да си върне полагащия му се по право царски престол. Язон събрал голяма група съмишленици и с кораба „Арго” се отправили към далечната Колхида. След много приключения аргонавтите успели да вземат златното руно и да се върнат обратно в родината.

Това първо пътешествие на елините по земите на древния свят използват авторите на изложбата, за да структурират своя музеен разказ. Митът за златното руно и аргонавтите позволява отделните прекрасни артефакти от колекцията на Васил Божков да бъдат представени, вплетени в голямо тематично разнообразие. Именно разказа прави изложбата толкова впечатляваща и запомняща се и придава усещането, че посетителят е попаднал в модерна музейна експозиция. Подобна идея може да хрумне само на професионалисти, имащи зад гърба си десетки изложби. Чрез нея авторите решават един от най-сериозните проблеми при експонирането на частни колекции – обстоятелството, че в повечето случаи събраните паметници са с неизвестно местонамиране, т. е. липсва им археологическия контекст. За да се подреди изложба с такъв тип артефакти и те да впечатляват не само с изяществото и красотата си, но и с богатата културно-историческа информация, която носят, са нужни познания и много опит.

Кураторите Елка Пенкова и Любава Конова подбират 65 броя културни ценности от колекцията Васил Божков, изработени основно от злато, сребро и бронз, така че да се впишат най-добре в предварително избраната от тях тема. Времевата рамка на експозицията също е внимателно премерена – от ХІІ до ІІІ в. пр. Хр. Кураторите успяват да представят артефактите толкова елегантно чрез музейния разказ, че оставят у посетителя усещане за тематично събирана колекция. Изборът на специфичната тема на изложбата – историята на златното руно и пътя на аргонавтите – е идеална за обединяването на образци на културното наследство от Изтока и Севера, от Елада и Тракия, за да се предаде генезиса на древната европейската култура.

За презентацията е нужен JavaScript.

Предметите са експонирани в 14 витрини, обособени тематично в две основни линии. Водещ е епическият сюжет, предаден в поемата на Аполоний Родоски. В него е акцентирано върху персонажите от легендата за аргонавтите, но те са развити в много по-широк културно-исторически контекст. Ритонът с глава на овен разказва историята на тесалийската принцеса Тиро, родила близнаци, единият от които – Пелий, изпраща Язон за златното руно. Няколко великолепни сребърни съда с позлата показват двама от най-прочутите участници в похода – могъщия Херакъл и тракиеца Орфей, отвел аргонавтите на свещения остров Самотраки, за да ги посвети в тамошните мистерии. Ритуалното убийство на Певеца от тракийските жени – басаридите (сподвижнички на Дионис), е изобразено върху други два съда от колекцията, които нямат аналог в света – кантарос и ритон с протоме на козел. Тук разказът е разширен и обогатен чрез експонати, изложени в двете срещуположни витрини. Образите на Аполон и Дионис върху два червенофигурни съда представят едно от най-известните свещени места в древността – светилището в Делфи, в което според сведенията на някои антични автори Язон получава предсказание и меден триножник от Пития преди отпътуването си. Дионисовата обредност е предадена чрез група ритуални съдове, изработени от сребро с позлата, сред които се откроява с изяществото си ритонът с фигура на Силен, излегнат върху мех за вино.

Отделните модули във втория тематичен кръг разкриват различни аспекти от вярата и обредността на етносните общества, които елините опознават в хода на линейното историческо време, както и някои от тайните на древния златодобив. В царството на траките-долиони аргонавтите били посрещнати гостоприемно, с пир, устроен от владетеля им Кизик. В изложбата са представени сребърни ритони с протомета на елени, уникална ситула, цедка и черпак – неизменни предмети, съпътстващи угощенията, които дават тракийските царе. Богатите погребални дарове, експонирани в следващите витрини – ритулни съдове (племохое, фиала, хидрия-урна), парадно и бойно въоръжение (броня, наколенник, меч, бронзов шлем със златна маска), конски амуниции и накити (златен венец, пръстен) следват логично сюжетната линия на поемата и са проекция към епизода с погребението на Кизик. В същото време те предлагат атрактивна реконструкция на пищната церемония при погребенията на тракийските аристократи. По пътя на кораба „Арго“ експозиционният разказ преминава през земите на тракийския цар-жрец и прорицател Финей на Босфора и царството на легендарните амазонки, представени в сцените върху съдове от сребро и бронз.

Водещ експонат в изложбата е сребърен кантарос с позлата, върху който е изобразено жертвоприношението на вълшебния златен овен в присъствието на царя Еет и Фрикс, спасения син на Нефела. В същата витрина са подредени внушителна сребърна чаша с глава на овен с позлатени рога и златен кантарос, датиращ от ХІІ – VІІ в. пр. Хр. По този начин експозиционният разказ надхвърля рамките на епическото повествование, за да разкрие пред зрителите древната символика, кодирана в образа на златното руно – типична царско-жреческа инсигния в нелитературната вяра-обредност и един от свещените предмети на посвещението в Дионисово-Загреевите тайнства в литературния орфизъм. 

Нишката на изложбата преминава през битката с дракона, открадването на златното руно и отплаването обратно към дома. Бронзова хидрия с бюст на сирена върху дръжката е препратка към острова на сирените, от където минава пътят на аргонавтите. Остров Крит, до който достига корабът е показан чрез легендата за Тезей. Сцената на битката му с Минотавъра е изобразена върху сребърен киликс с позлата. Върху друг интересен съд от колекцията – сребърен позлатен кантарос са представени Тезей, Атина, Кносос, Ариадна, Афродита и Минос, герои от легендите, свързани с остров Крит.

Освен че са тематично добре подбрани и обвързани, експонираните културни ценности са и датирани, благодарение на публикациите на проф. Иван Маразов и Атанасиос Сидерис. Заслуга имат и кураторите Елка Пенкова и Любава Конова, които правят датировка на непубликуваните артефакти.

Изложбата е подготвена и осъществена от фондация „Тракия” и екип от изявени специалисти: Веселина Инкова – ръководител на лаборатория за консервация и реставрация на културни ценности, Елка Пенкова и Любава Конова – автори и куратори, Елена Бояджиева и Стефан Стефанов – художествено оформление.  Представените артефакти от колекцията на Васил Божков са преминали през продължителен процес на изследване, консервация и реставрация, извършена изключително професионално, на световно ниво от екипа на лабораторията. За тяхното експонирани са осигурени специални витрини с вградено осветление, което подчертава красотата на формите и изяществото на изображенията върху тях. За всеки предмет екипът е намерил правилното експозиционно решение, за да може посетителят да го разгледа от всички страни. Прави впечатление разнообразието от аксесоари, които деликатно придържат предметите и ненатрапчиво подчертават най-добрите им страни. Анотациите не превземат експозиционното пространство. Те са двуезични – на български и английски език и са изписани по съвременните стандарти на музеологията. В прозоречните ниши на залата, деликатно затъмнени, са поставени информационни пана с подробни двуезични текстове и илюстративни материали (фотоси, рисунки, реконструкции), които не само въвеждат в съответните теми, но и създават по-богата контекстуална среда за избраните предмети. Постигнатият баланс и хармония в приложените цветови решения оформят сполучливо цялостната визия и завладяващата атмосфера в експозиционното пространство на Галерията.

Изложбата е съпроводена от луксозна, богато илюстрирана брошура с тематични текстове на български и английски, чийто дизайн и предпечат са дело на Елена Бояджиева. Печатното издание несъмнено е предпоставка за продължителен интерес към това забележително събитие и след закриването на експозицията. В него са откроени и обяснени 46 от знаковите артефакти, към които читателят може да се връща многократно.

 

доц. д-р Светла Димитрова

Comments

comments