За промяната трябва нов обществен договор

На Ивановден /7 януари/ гост в предаването „Не се страхувай” с водещ  изтъкнатия журналист и бизнесмен Васил Василев, бе поетът, писателят и издател Иван Гранитски, директор на най-родолюбивото българско издателство „Захарий Стоянов”.  В крайно интересният им разговор Васил Василев показа емблематичните книги на издателството: „Епопея на забравените”от Иван Вазов, „Борба” на Христо Ботев, „Безсъници” на Пейо Яворов, „Септември” на Гео Милев и „Моторни песни” на Никола Вапцаров. Едни приказни произведения. В тях е душата на България. 

журналистът и бизнесмен Васил Василев

„Ако го няма издателството, ще трябва да търсим книгите само по антикварните книжарници“, изтъкна Васил Василев.

Къде е душата на България?

В отговор Иван Гранитски изтъкна,че тя е приспана в съвременното българско общество, което е отчаяно и обезверено по много причини. „Иначе тази душа е безсмъртна, тя не може да умре. Ние като наследници на тези велики поети и революционери, поборниците за национално освобождение,  имаме дълг да събудим нашето общество. Не може да продължава този нравствен разпад, това отчаяние, такова безверие, в което днес живеем”. На въпроса: – Какво умира първо духът или материята? – Гранитски бе лаконичен: – „Разбира се, материята. Във всички свещени книги и в евангелието е казано, че плътта е немощна, а духът е животворящ.  Духът оживотворява материята. Така че духът е безсмъртен”.

Според Иван Гранитски именно духът е този, който трябва да промени материята. Това е главната задача на мислещите хора в България. „Това трябва да е задача на всички политици, държавници от всички партийни разцветки. Но и хората, които не се занимават с политика, трябва да са по-активни,  настъпателни, за да внушат на нашите държавни управленци, че една нация, която има такива велики творци и една почти 15-вековна история, няма право да бъде на това окаяно дередже. Няма основание да не се събуди този български дух”. И добави, че начина по който може да се излезе от този омагьосан кръг е чрез активизация на т.н. гражданско общество. „Вижте какво става в цяла Европа. Във Франция и други страни има събуждане на това гражданско общество. Ние вече 12 години сме член на Европейския съюз, а сме най-бедната, най-болната, най-изтерзаната страна, 43% функционално неграмотни, с много висок процент на миграция; всеки втори млад човек учи два чужди езика, и бяга навън. Ние сме на ръба на катастрофата. Не виждам какво още трябва да се случи, за да се стреснат нашите управници.  Отдавна трябваше да са се стреснали. Ако така продължаваме, след 40-50 години ще изчезнем като нация, просто ще станем  една територия”, допълни Гранитски.

Защо спи българското гражданско общество?

– На една среща на младите възрожденци от сливенскиокръг се бяха събрали около 300-400 деца от цялата област и от един клуб от с. Драгоданово, сливенско. Едно 13-14-годишно момиченче от ромски произход изрецитира от А до Я стихотворението „На прощаване”. Значи го има този дух в нашия народ – разказва Васил Василев.

Това е прекрасен пример, отвърна Иван Гранитски и даде  друг пример  за дейността на общонародната фондация „Васил Левски”, която  прави такива инициативи. Например с акад. Марков и акад. Косев, когато преди 3 години в Етрополе, в навечерието на годишнината на Левски,  друго младо момиче циганче, подобно на случая в с. Драгоданово рецитира свое стихотворение, посветено на Левски. „Но това става там, където има добри учители, където общината е загрижена. Сега това става, благодарение на инициативи на неформални организации, които се опитват да възродят българския дух, а не е държавна национална стратегия. Това трябва да е официална държавна политика. Тогава няма да ги има тези разпадни процеси” – изтъкна издателя.

За промяната трябва нов обществен договор

Трябва да се активизира гражданското общество

Според Иван Гранитски, за да се променят нещата в нашата държава, е необходим  нов обществен договор на нашето общество и изказа мнението, че това ще се случи много трудно, защото управляващите няма да допуснат да има сътресение, а е нужно такова и добави: „Видно е този обществен договор не работи,  държавата върви на самотек по всички пунктове. Само услужливите медии на които се плаща, пишат, че имало финансова стабилност и неописуем икономически растеж, но обикновените хора знаем, че това са стъкмистики и фалшиви новини. Всекидневният ни живот доказва, че все по-трудно се живее. Ако имаше неудържим икономически възход, щяха ли да бягат всяка година по 20 000 – 30 000 млади човека. Трябва разум във всички политически партии, самото общество да каже – нещо е сбъркано през тези 30 години преход. Трябва да има нов обществен договор, предоговаряне, изваждане на 5, 6 или 10 национални приоритети, които не могат да бъдат подчинени на политическите пристрастия. Знае се кои са  /грижата за българската земя, националната сигурност, армията, образованието, здравеопазването, културата/”.

Гранитски даде за пример Унгария в лицето на министър-председателя Виктор Орбан,  който за 8 години успя да върне 1 милион емигранти от Унгария, да изчисти дълговете на страната си, и за всяко първо родено дете да даде 33 хиляди евро. „Знаем, че преди 30 години Унгария в икономическо отношение беше наравно с България. Сега сме далече назад. Няма непреодолими причини да се решат тези общонационални проблеми, но трябва друг подход” – определи Иван Гранитски.

За грешките и греховете на управляващите

член-кореспондент Иван Гранитски

И в културата е сгрешено всичко. Трябва да се види какво е сгрешено през тези 30 години. „На първо място, че се допуснаха Сорос и други подривни организации, които имат единствената цел да разградят българската култура, защото тя е фундамента за националната ни идентичност. Затова необезпокоявано соросоидите и досега промиват съзнанието на няколко поколения, превзеха университета като преподаватели. Редица от учебниците по история и география са индуктринирани с така да се каже развратителни и душегубителни идеи за това, че трябва да се откажем от националната си идентичност, че вече Европа ще бъде не на нациите, а на регионите, тоест това е удар срещу националната история, националната памет. И те го проведоха успешно, разбира се със десетки милиони долари, които и сега внасят, докато разумни страни като Турция, където беше забранен Сорос, Унгария, в Израел дори, той беше обявен за опасен за националната сигурност. Слава Богу, че Доналд Тръмп е един силен американски президент, може би най-добрият след Кенеди, той също взема мерки, защото и там фондацията на Сорос има подривна дейност.

Така че първата стъпка е тази. Изгонването на соросоидите от учебните програми, за да се възстанови българското образование и след това и в другите сфери” – споделя И. Гранитски.

– „Като промиеш съзнанието на едно поколение млади хора  да им се обясни,  абе каква ви е нуждата от Ботев, Яворов, Вазов, ние сега сме в обща обединена Европа, дайте да се откажем от тая история – тогава край с нас като нация. Разумните страни не го правят и се връщат към първоначалната идея за обединена Европа – Европа на нациите, не на регионите”.

В разговора си Иван Гранитски изтъкна, че  българското правителство трябва да вземе пример от страни като Унгария, Израел, Турция, от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия) да изгони соросите и да преразгледа учебните програми от 4 до 11 клас. Както беше отхвърлена богохулната истанбулска Конвенция, така трябва да се постъпи и към подривната дейност на соросоидите.

Друго, което трябва да се направи за да се възроди духа и достойнството на нацията, е че трябва да има един протекционизъм за българското производство. Както преди 100 години разумни български държавници като Стамболов и др. провеждат една силна протекционистична политика, поощряваща българското производство, така трябва да се направи и сега. Не е невъзможно.

–  „Трябва да се опитаме да предоговорим в ЕС престъпно договорените квоти, преговори, които са водени от неподготвени хора /Можем да откажем продажба на земя на чужденци/нищо че ще ни глобят/, възстановяване на българското зеленчукопроизводство, овощарство, животновъдство, което бе съсипано/, т.е. в икономиката трябва силен протекционизъм за българските производители, за да се възстановят, защото виждаме, че т.н. инвестиции от година на година намаляват, при това не са за производство, което носи принадена стойност – ние сме една суровинна страна. Преразглеждане на всички концесии. В социалната сфера, да има помощи, но не по този начин който има сега. Нашите социални помощи отиват  главно за циганските фамилии, но не са обвързани с образованието, и затова тези наши братя раждат по 8-9-10 деца, заради социалните помощи. Нека тези пари, които се дават за социални помощи да бъдат обвързани с образованието. Завършва детето средно образование – задължително – има помощи, ако не завърши – няма помощи. Измислили са го в целия свят, а ние сега ще откриваме  и тука топлата вода. Механизмите и моделите ги имаме пред очите си, иска се малко политическа воля и смелост”- споделя в изказването си  И.Гранитски.

Всички страни около нас имат силна протекционистична политика по отношение на културата. Румъния, Сърбия, Турция, Гърция, Македония. В бюджета на македонското министерство на културата има специална графа раздел в който има няколко десетки милиона евро за подкрепа и пропагандиране на македонската литература. Специален параграф.  Само България не спазва предписанията на Брюксел. И даде пример:  „Преди няколко години се прие задължителен библиотечен стандарт на страни-членки на ЕС, според който стандарт, българското правителство трябва да отделя от 8 млн. до 9 млн. лева годишно за покупка на книги на български автори, които да отиват в библиотеките.  7-8 години нашите държавници се разсейват. В края на миналата година пуснаха едни жалки 900 000 лева за библиотеките, а са задължени да отпуснат 9 млн.лева. При положение, че има 1 милиард и нещо излишък, къде изчезнаха тези 8 милиона за книгите?”

България – единствена без защитна политика за културата

В това отношение първо страдат културата и образованието. Фондовете на художествените галерии също нямат средства да закупуват картини и пластики на съвременни български творци. „10 години имаме един тъмен период, в който творбите на българските творци да ги няма в галериите. Те ще отидат в чужбина. За театрите, музиката, концертите, не е нужно да се отделят средства само за покривите, а за фундаменталната им дейност, за която са създадени. Поощряване на нови опери, спонсориране на изложби, закупуване на картини и пластики на български творци. Това трябва да е главната задача на нашите министерства” – изтъкна в заключение Иван Гранитски.

Comments

comments