Изкуството е могъща форма на комуникация. Тази  идея е изповядвана от известния абстрактен експресионист Марк Ротко: „Много хора се пречупват в плач, застанали пред мои картини. Не означава ли това, че мога да осъществявам връзка с базовите човешки емоции?“ – разказва художникът в интервю от 1956г. – „Ридаещите пред мои творби имат същото религиозно мистично изживяване, преживяно и от мен самия, докато ги създавам.“

Чрез платно със свободни движещи се в тях форми и спускащи се ярки триъгълници, Ротко се стреми да създаде абсолютна връзка между художника, платното и наблюдаващия. Още повече че неговата работа не просто изразява човешката емоция, а предизвиква психологически и емоционални стимули у тези, които се превръщат в нейни зрителни свидетели: „Рисуването не се отнася до преживяването“ – коментира той пред списание „Life“ през 1959г. – „То Е самото преживяване“.

Ротко винаги е твърдял, че картините му говорят сами за себе си. За това и рутинно осмива критиците, които се опитват да направят анализ с думи там, където езикът се пропуква и губи всесилната си мощ. Въпреки това сам развива свои теории за изкуството и творческия процес. По време на своята кариера от края на 20-те години до неговата смърт през 1970г. художникът оставя значителен по своя обем набор от анализи и интервюта, в които прави своите разсъждения относно това как креативността може да бъде отключена и насърчавана. Синтезираме основната есенция от неговия труд.

Следвай детските си инстинкти

Без заглавие, Марко Ротко, 1047г., San Francicso Museum of Modern Art (SFMOMA)

В едно от своите по-ранни есета „Ново обучение за бъдещи художници и любители на изкуството“ (1934г.) Марк Ротко  подчертава ползите от това да приближаваш до изкуството така, както едно дете би направило – инстинктивно, без предварителните указания на арогантното обучение. Ако наблюдавате работата на децата, пише той „ще видите как те влагат форми, фигури и представи в своите композиции, като прилагат по необходимост повечето от правилата на оптичната перспектива и геометрия, без обаче да имат представата, че ги използват.“

Нещо повече – Ротко съветва художниците естествено да изразяват своите емоции и преживявания, както правят децата, за да развият своя уникален стил: „В резултат на този метод,“ пише той, „всяко дете работи върху собствената си идея и всъщност развива свой собствен стил, при което работата му се отличава от тази на всички останали.“

Художникът развива иновативните си педагогически теории през целия си живот. Той се съсредоточава върху индивидуалните инстинкти на всеки творец, за да му бъде дадена възможност да не ограничава креативните си импулси, погълнат от натиска на общите принципи. В свой ръкопис от 1941г., който пише, докато е артистичен ръководител в Централната академия на еврейския център в Бруклин, призовава към „отърсване от физическите и емоционални задръжки“ в преподаването. Ротко прилага тези идеи в собствената си практика. Вкопчва се дълбоко в своето подсъзнавано, за да се освободи от онова, което вижда като „ограничаващата природа на стандарта“. В крайна сметка процесът довежда до емблематичните му абстрактни му картини, определящи новаторската неговата практика.

Изрази неизразимото

No. 46(Черно, охра, червено върху червено), Марк Ротко, 1957г., „Ключовете към страстта“, Foundation Luis Vuitton, Paris, 2015г.

Кариерата на Ротко започва да се разраства в момент, когато визуалните творци са на път окончателно да скъсат с официалния академизъм. Продължавайки линията на абстрактните пионери, направена от предшествениците им в модерното изкуство като Василий Кандински, абстрактните експресионисти се стремят да премахнат всички алюзии към физическия свят в тяхната работа. Вместо това техните картини ще въплъщават метафизични сили и вътрешни светове. „Ротко използва цветовете, нюансите и жестовете като движещи се емоции на самата митология.“ – казва изкуствоведът Дейвид Котнер.

Най-интригуващата картина е тази, която изразява повече от мислите на човек, отколкото от това, което вижда окото“ – винаги е завявал художникът. Той тълкува абстракцията като способност да предаде най – важното за човека – не толкова света около тях, колкото вътрешния емоционален живот. Формите нямат пряка връзка с някакъв конкретен видим опит, но в тях може да бъде разпознат органичния принцип на страстта.

Марк Ротко е безспорно е майстор на цвета, свидетелство за което са неговите монохромни правоъгълници, чиито монохромни червени и черни цветове се открояват един от друг. Той обаче често подчертава, че картините му не са просто селективна палитра: „Ако единственото, което те задвижва е отношението между цветовете, определено пропускаш същественото.“  – разказва той пред писателя Селдън Родман. – „Мен ме интересува изразяването на големите емоции – трагедия, екстаз, търсене на мистичното и т.н.“ . Ротко вярва, че изпитани у твореца, те могат да бъдат предадени чрез абстракцията и съответно тя би пробудила интимни, дълбоки емоционални изживявания у наблюдаващия. „Творецът не рисува за изкуствоведи или студенти в художественото училище, а за човешки същества.“ – коментира той пред куратора Уилям К. Сийц. – „А човешката реакция е единственото нещо, което наистина задоволява художника.“

Елиминирай бариерата между зрителя и платното

No. 15, 1957г., Марк Ротко, „Абстрактен експресионизъм“, Royal Academy of Arts, London

Дълбока и директна реакция от зрителите. Една от водещите цели, която си поставя художника от Ню Йорк. Ротко се стреми да премахне това, което вижда като „препятствие между художника и идеята и между идеята и наблюдателя“ – както разказва в интервю, публикувано  в списание ‘Tiger`s eye“ през 1949г. Чисти преки пътища, по които публиката може напълно да изживее неговите картини.

Как го постига? Чрез все по-абстрактни композиции, при които липсват идентифицируеми паралели към външния свят. Освен това оставя и картините си без заглавие, оставяйки наблюдаващия да бъде провокиран от формите, а не от думи. Ротко гравитира към големи платна без рамки, така че те да станат част от обживявания от публиката свят подобно на интерактивна врата или прозорец: „Малките картини от времето на Ренесанса са като романи“, каза той  по време на лекция в института „Прат“. –  „Големите картини са като драми, в които човек участва директно.“

Премахни егото си от изкуството

Number 26, 1947г., Dallas Museum of Art, Марк Ротко

Ротко  идентифицира егото на художника като основно препятствие в установяването на смислена връзка между произведения на изкуството и публика. Убеден е, че егото или алюзиите към биографията на художника и ролята му в обществото разсейват от истинската сила на изкуството да предизвиква „чисти човешки реакции“.

Той влага собствените си емоции в своите абстракции, но същевременно е убеден, че това са универсални елементи на човешкия опит, а не уникални единствено за личното му битие: „Не изразявам себе си в своите картини“ – разкрива той на критика Харолд Розенберг, докато се наслаждава на абстрактния експресионизъм по време на парти. – „Изразявам моето не-аз.“

Най-ярък пример за намерението на Ротко да премахне егото от изкуството е неговият теоретичен ръкопис „Реалността на художника“, публикуван от семейството му през 2004 г., дълго след самоубийството на художника през 1970 г. (той страда от депресия през целия си съзнателен живот). Докато текстът представя много от най-развитите теории за изкуството и творчеството на Ротко, много рядко използва думата „Аз“ и не споменава собствените си картини или практики. Всъщност и неговите трансцендентни абстракции отсъстват от „Аз“. Вместо това те изразяват емоции, които са универсално разбрани и преживяни от хората.

Comments

comments