В съзнанието на всеки от нас е заложена някаква представа за бъдещето. С времето, попивайки парчетата информация от различни източници като литература и кинематография, ние доразвиваме и сглобяваме един почти завършен вид на света от идващите години и времена. Нещо като миниатюра или макет на град, който е поставен на грамадно бюро. Детайли като летящи коли, високи небостъргачи, огромни бетонови конструкции, метални конструкции във въздуха по които се придвижва метрото и т.н. Друго нещо е, че тези артикули на бъдещето никога няма да си ги представите в малко градче или селце – това се изключва автоматично. Тази представа винаги се случва по високите, грандиозни по площ градове с названието… метрополис.

В литературата, научната фантастика се заражда още през 19 век и се развива бързо и иновативно, благодарение на писатели като Х. Г. Уелс, Хюго Гернсбах, Жюл Верн. Те създават голямо количество класики в този жанр, прославящи се като бащите на научната фантастика. Но както знаем, едно е да четеш и да си представяш, съвсем друго е да видиш. И ето че идва 1927 година, когато излиза на екран „Метрополис“ на режисьора Фриц Ланг. Неговият филм променя представите, създава нови, образова и възпитава. А това не са никак малки качества.

Действието на филма се разглежда 2026 година – далечно бъдеще за тогавашните представи. Сюжетът е написан от Теа фон Харбоу и Фриц Ланг (съпруг и съпруга) и неформално представлява сериозна критическа препрадка към върлуващия и набиращ сила по онова време комунизъм.

В градът на бъдещето, Метрополис, съществуват два типа хора. Едните са „главите“, умните (уж), които взимат решенията, а другите са „ръцете“, тези, които живеят под земята и извършват целия физически труд, така че градът да функционира. Двукласно разпределениe превръщащо филма в дистопия, която се сформира именно от грешки на миналото и настоящето, но изпратени в бъдещето. И ето, че този филм повежда жанра в киното и го усъвършенства, защото без него не би имало по-късни класики като „Blade Runner“, например, чиято визия е очевидно вдъхновена от „Метрополис“. Въпреки това, Х. Г. Уелс бил изключително критичен към филма. Дали с право, или не – всеки може да прецени (в случая, че човек изгледа два часа и половина ням филм от 1927 година, което – кой не би направил в днешно време?). Според него, сред основните проблеми били, че самолетите и колите не показвали никакъв технологичен напредък относно това, което би следвало да се случва през 2026 година. Моделите им били актуални за тогавашното време, което автоматично лишавало филма от сериозна достоверност. Това е така, но само да знаеше господин Уелс какво предстои… защото идните поколения на киното може и да са забелязали тези проблеми, може и да са ги усъвършенствали в своите филми, но цялостната визия и въобще визионерството, остават като фактор, създаден от олово. В случай, че „Blade runner“ е недостатъчен пример – нека погледнем „Батман“. От комиксите до филмите на Тим Бъртън е изпълнено с отпечатъците на „Метрополис“.

Друго доказателство е (до колкото може да се има доверие на Хитлер), че самият Фюрер бил толкова впечатлен от филма, че изпратил Гьобелс на разговор с Фриц Ланг, предлагайки му да създава партийни филми за тогавашната нацистка Германия. И още по-важното – лидерите на Третия Райх били абсолютно готови да си затворят очите за еврейския произход на Ланг и неговото семейство… Историята не е дълга – Ланг заминава за САЩ и не приема.

Самият Фриц Ланг не харесал продукта си. Бил недоволен от крайния резултат и още по-недоволен, че за разпространението на филма из света, дадени компании го орязали, за да създадат по-кратки и допустими версии, които той дори отказал да изгледа. Въпреки неговото пристрастно негативно мнение – режисьорът, Теа фон Харбоу и „Метрополис“ имат запазено място във всеки един учебник разказващ как е започнало киното, как се е развило и как е стигнало до сегашното му положение.

„Метрополис“ е филм на 90 години и все още изглежда футуристично. Не е ли това впечатляващо?

 

 

 

 

 

Comments

comments