Трудно е да си представим какво ще се случи след 100 години, но това не спира хората на изкуството. Изданието artnet търси отговор за бъдещето на изкуството сред 16 съвременни художници. Те ще ни разкрият своите методи за навлизане в бъдещето и представата за него. 

През 2014 година шотландската художничка Кейти Питърсън стартира библиотека, наречена „Бъдеще”, която ежегодно възлага текст на различни писатели, който ще остане непубликуван до 2114 г. Хартиеният материал, който ще се използва за отпечатването на текстовете ще се добие от гората, която лично художничката е засадила през 2010 година в Осло.

Наскоро, една марка коняк си партнира с поп звездата Фарел Уилямс, за да запише песен, която ще бъде пусната след 100 години. Музикантът, който също така е и куратор, е създал песен, която е записана върху водоразтворима глина и се съхранява в най-съвременния сейф, който може да се отвори само когато е потопен във вода. Идеята на всичко това е да ни накара да се грижим повече за нашата природа и за климата. Песента се казва 100 години и ще успеем да я чуем само ако се грижим правилно за околната среда. Иначе тази песен ще се унищожи без да е била чута.

Карла Гaнис

За да можем по-лесно да си представим изкуството след 100 години, Карла ще ни представи своите методи за това. Тя ще ни представи един стих от спектакъла Мардж Пиърси от 1976г. „Жена на ръба“-и да, може би аз също хеджирам* моите залози. Главният герой в тази пиеса Конни ще пътува до две различни 2137 години. В едната, хората и машините ще живеят в пълна хармония с човечеството, околната среда е стабилизирана и с подобрени условия за живот, постига се расова и сексуална равнопоставеност. В другата 2137 година нещата са много по-мрачни. Човешкото достойнство, чистият въздух, свободата на мисленето и словото са „стоки”, достъпни само за мега-мега-мега богатите. Карла Генис ни представя своите два сценария за бъдещето на изкуството по сходен начин. Първият вариант ни представя как хората ще бъдат отчаяни роби на машините. Според нея основното художествено движение ще бъде абстрактният компресионизъм. Земята ще има население от 20 млрд. души и над 250 млрд. машини, които сега наричаме пластики. Голяма част от земната повърхност няма да е годна за обитаване, което води до по малка площ за недвижими имоти, в които да се помещава изкуството. Изкуството ще се произвежда и компресира от човешки „поклонници”, използващи нанотехнологиите. Така изкуството ще бъде лесно видимо за машините, но хората ще трябва да използват прекомерно скъпи виртуално симулационни импланти, с помощта на които ще гледат дадена творба.

Другият вариант е хората да живеят в хармония с технологиите, тъй наречените „послушни роби“. След биологично опасното падане на GR8 W @ R от 2089 година, машините ще стабилизират околната среда и хората ще излязат от подземните си бункери. Машините са доказали, че могат да управляват правителството и икономиката по-ефективно от хората. Освен в управлението, роботите ще са компетентни и в създаването на изкуство.

Дъг Айткън

Той мисли, че изкуството ще стане все по-нематериално. Изкуството за 100 години ще бъде за пълна свързаност и диалог със зрителя с все по-малко от отделения формализъм, който виждаме в изкуството сега. Изкуството ще ни отведе до края на хоризонта и ще си зададем въпроса какво е отвъд. Изкуството ще живее безпроблемно както в бързото течение на образите и информацията, така и в бавно движещото се желание за истински и неповторим личен опит. Създаването на образи (машини роботи и т.н.) е може би екзистенциалността на нашето общество.

В изкуството, докато се движим напред, мисля, че ролята на зрителя ще се промени и ще бъде по-малко пасивна. Ще има нови форми на произведения на изкуството, които ще оживеят и непрекъснато ще се променят. Ние няма да виждаме изкуството като нещо, което пасивно виси на стената.

Изкуството ще бъде безпроблемна част от нашия живот, а не декорация.

Elmgreen & Dragset

 След 100 години сегашната ни глобална икономическа система най-вероятно ще бъде обменена с други форми на разпределение на богатствата след рухването на капитализма. Пазарът на изкуството няма да бъде такъв, какъвто го познаваме днес. Това обаче не означава, че свободните и индивидуалните художествени изрази ще са изчезнали, но както практиките на художниците, така и изкуствата могат да претърпят радикални промени във връзка с техните културни функции в обществото. Що се отнася до медиацията на изкуството, новите поколения ще се научат да филтрират претоварването на информация по по-селективен начин и следователно ще станат по-неподатливи на медийните културни тенденции и масова истерия.

Джаколби Сатъруайт

 Архитектурата и дизайна вероятно ще преобладават като художествено изкуство поради неотложността да оцелеят през изменението на климата…т.е. ако все още сме тук.

 

Аnicka Yi

Ако особеността поеме нашата реалност, може да няма нужда от изкуство. Дали машините желаят или изискват изкуство? Не съм сигурна, че ще го направят. Независимо от това, изкуството може да бъде по-алгоритмично преосмислено за 100 години.

 

Ник Кейв

Всичко е за еволюцията. Изкуството се развива, докато се развиваме. И ще обхване всички морфинги и нови медии, които все още не можем да видим.

 

*хеджирам-инвестиция, предназначена да намали потенциален риск от друга инвестиция.

Comments

comments