Duane Michals, Joseph Cornell, 1972 © Duane Michals. Courtesy of DC Moore Gallery, New York

 

 

Като отговор на тежките удари на живота и склонността му към усамотяване, творбите на Джоузеф Корнел предлагат бягство в мистични и по-щастливи светове. Неговите трудове впечатлили хората на икуството през 40-те години. В някои случаи дори, предизвикали шок и завист (има известна история, че Салвадор Дали съборил проектор по време на първата прожекция на Корнел. От завист…). Но това довело и до страстни обожатели като Роберто Мата, абстрактният експресионист Вилем Де Кунинг, Яйои Кусама и бащата на дадаизма, самият Марсел Дюшан. Приживе, а и посмъртно, артисти, учени и много послушници на Корнел, давали и дават гласност за силата на въображението му. Бил пътешественик, както колекционерът Робърт Лерман пише – артист, „който пътува през времето и пространството към измерения на въображение и дух.“

Кой е бил Джоузеф Корнел? 

 

Роден е през 1903г. в Южен Наяк, Ню-Йорк, като шести „Джоузеф Корнел“ в родословното дърво. В ранна възраст не проявявал интерес към изящни изкуства, отказал да се присъедини в уроците по рисуване, които сестра му взимала (при не кой да е, а самият Едуард Хопър). Вместо това бил впечатлен от „бляскавата повърхност на популярната култура и очарован от магически трикове,“ както пише неговият биографик, Дебора Соломон. Отгледан от среднокласни родители, Корнел прекарал ранните си години, очаквайки с нетърпение семейните екскурзии до Ню-Йорк. Те посещавали водевилните шоута в Манхатън, както и лунапаркът на Кони Айлънд, в който се возил на „Симулаторно пътешествие до Луната“ и се сблъскал с извънземни пейзажи. Тези аркадни прилючения, отключили ключалките на мистичните развои и перспективи. Но забавленията приключили тук. Последвал набор от семейни трагедии. Първо, братът на Джоузеф, Робърт, бил роден с церебрална парализа. Не след дълго, четиринадесет годишния Корнел, изгубил баща си от злокачествена анемия, заболяване подобно на левкимия. Остатъка от живота на Корнел бил ясен: до края щяло да бъде необходимо да полага грижи за майка си и брат си, както и да живее с тях. „Тримата били неразделни,“ пише Соломон, „въпреки че би било грешно да смятаме, че това устройвало някого от тях.“ Грижите на Корнел били безусловни. През 20-те и 30-те години, сменил няколко длъжности – продавач на текстил, градинар, изследовател на изображения – които докарвали приход на семейството му, но го отегчавали. Като бягство от реалността, той се вглабил във фантастичните истории, предлагани от театъра, литературата, киното и религията. Например, потърсил убежище в  Християнската научна църква, чийто учения следвал отдадено, както и в блясъка на балета и операта. След това се вдъхновил и от разрастващият се пантеон на Холивудски актриси от Златната ера, като Лорън Бакал и Кармен Миранда, също и от природния феномен: психеделичната перушина на екзотичните птици, преливащите цветовете си миди, както и внушаващaтa вдъхновение архитектурa на съзвездията. Любимите му храни също ни подсказват за преждевременно прекъсналото му детство. Например, бил обсебен от захарни изделия и често документирал в дневника десертния си прием. Корнел започнал да колекционира дрънкулки през 20-те, а до началото на 30-те, започнал да ги трансформира в различни колажи и монтажи, работейки върху кухненската си масa. По това време се премества със семейството си на улица „Утопия“ в Куийнс, където остава до края на живота си, яде големи количества сладко и създава променящи формата си, сюрреалистични скулптори.

Какво го вдъхновява?

Joseph Cornell Carrousel—Lanner Waltzes Questroyal Fine Art

Корнел никога не е минавал през образование в сферата на изкуството. Вместо това, работата се появявала от неговата представа за света около и отвъд него, и спрямо възприятията си, изучавал внимателно всичко около него. Дори обикновена разходка с колелото би могла да вдъхнови „пълно щастие, в което всяка тривиалност би могла да се пропие със значение,“ както той отбелязва в дневника си през 1948г. В периода на това приключение, той наблюдавал „разтежа на една лоза,“ „момиче оправящо шезлонга си,“ както и „птича песен“ с удивление. Във всекидневните обекти и детайли, намирал това, което той нарича „блясък на неописуема радост.“ Също така, жадно попивал история на изкуството и съвременна култура в нюйоркските музеи, галерии, опери, балети и театри. В брой от 1943г. на списание „Американска фантастика“, той създал произведение на изкуството с текстова основа, което може да се чете като сумиране на неговите интереси. На една страница, сформирал пагода от 100 думи, като пантеон на неговата страст. Те включвали Моцарт, Леонардо Да Винчи, дагеротипи, слънчеви лъчи, италиански къщи, синята пещера от Капри, Едгар Алан По, Голямата мечка, Йохан Вермеер, чудесата на движението, фризове и група прима балерини. Той вградил всички тези вдъхновения, които се появявали в неговите произведения на изкуството. Най-ранните си творби направил, комбинирайки Викториански принт, намерен по време на пътуванията му до Манхатанския античен район. В един от тези колажи, платно от кораб се трансформира в огромна роза с паяжина. Докато Корнел прекарал по-голямата част от живота си в Ню-Йорк, той „затвърдил понятието, че произхожда от пътешественици,“ обяснява Соломон (прадядото на Джоузеф Корнел, Комодор Ворис бил неразделна част от развитието на град Наяк, правейки дизайна на клипер кораби). Наистина, голяма част от работата на артиста реферира към приключения – независимо дали в бурни морета, живота на звездите или в космоса. Той не крие, че артистичният му процес произлиза от езика на пътуването. Трансформацията на неговите впечатления е „изследване, което се е превърнало в креативност,“ казва Корнел. В края на 30-те години, изследването вдъхновява неговите първи триизмерни творби, композирани от сувенири, събирани през десетилетието. „В отсъствието на практика в изкуството, той се учеше докато прави и гледаше на себе си повече като на производител, отколкото на артист,“ споделя Соломон. Често, текстурата на обектите, едновременно го впечатлява и информира за съдържанието на композицията. „Един от малкото източници на чувственост, които той си позволяваше – текстура – беше също катализатор за разбирането на дадени феномени, като патината с времето и природните синоптични явления,“ казва за него Яйои Кусама, с която имал силна емоционална връзка. Едни от първите му сглобки комбинират интересите му към отдалечени места, икони и съвременни популярни личности. В „Untitled“ (1935-1938), изрязка на известката танцьорка Тили Лош се носи като балон с горещ въздух над планински пейзаж. „Untitled“ (1945-1946) включва малки изображения на Лорън Бакал, заобикалящи един голям, централен портрет – ефектно подобие на „велик северно ренесансов олтар,“ както известният куратор Уолтър Хопс (и приятел на Корнел) описва. Такива творби също сочат за трайният интерес на Корнел към детската невинност. Неговото детство е белязано с трагедия, както учените коментират, за това е останала привързаността му към игрите и дрънкулките. Въпреки, че Корнел не бил повикан за участие във Втората Световна Война, той бил силно афектиран от нейната трагедия. Начинът му да избяга от черната реалност бил скитането във въображаеми светове, непокътнати от болести и война. „Soap bubble sets“ е вероятно неговата най-сюрреалистична творба, в която, от тръба излизат балончета, докато стъклени дискове с парченца от миди плават в море от черен цвят. Не е случайно, че Корнел наричал своето сутеренно студио „лаборатория“, съдейки по прецизността с която е организирал своите материали.

Защо е от значение работата му? 

Joseph Cornell  Palace1943 „Joseph Cornell: Wanderlust“ at Royal Academy of Arts, London (2015)

Въпреки че Корнел се възпротивявал на директни препратки на неговите творби към което и да е течение на изкуството, неговите произведения се асоциират със сюрреализъм, дадаизъм, абстрактен експресионизъм, поп и минимализъм. През 1936г. дори, директорът на Музеят за Модерно Изкуство, Алфред Бар Младши, включил част от „Soap bubble sets“ в изложба с категория „Фантастично изкуство, Дадаизъм, Сюрреализъм“. Умението на Корнел да представя експанзивни идеи, спиритуални явления и обширни пейзажи в малки пространства и то с не голям набор от подръчни материали, вдъхновило много абстрактни артисти. Дадаисти и поп артисти отбелязали рисунковата липса в творбите на Корнел, иновативната изобретателност с подръчни и намерени материали, и интересът му към популярната култура. Марсел Дюшан и Джоузеф Корнел били фенове един на друг. Яйои Кусама, пък, получила вдъхновение да възобнови кариерата си, след като Корнел й изпратил изрезки от списания, с които тя направила колажи, а те се харесали много на японската публика. В по-късен период Кусама също вкарала мотиви на безкрайност в творбите си. Но може би най-вече, творческото завещание на Джоузеф Корнел се определя от увлекателният дух на магията, фантазията и мистерията, които неговите инсталации излъчват.

 

 

 

Artsy

Comments

comments