Изкуството арабеска (или арабеск) е вид декорация, съставена от ритмични линейни модели, извиващи се в абстрактни мотиви. Обикновено съдържа еднообразен дизайн, който може да се повтаря колкото пъти е необходимо. Произхожда от занаятчии, работещи в Мала Азия.

Първоначално арабескът е включвал мотиви като птици и други животни, човешки фигури, но с времето и адаптацията на изкуството от мюсюлманските занаятчии, поради религиозни причини е останало като формализирано изкуство, изключващо тези мотиви. Арабескът се превръща в основна част от традицията в ислямските страни.

Декорацията чрез повтаряне на геометрични модели, често се говори, произлиза от възгледът на ислямската култура към света. Съществуват два модула на арабеск изкуството. Първият изобразява принципите, които управляват баланса в света, като в тях има вложена символика. Както, например, квадратът символизира четирите елемента – земя, въздух, огън и вода. Без тях, светът не би могъл да съществува. Вторият следва формите на природата. В много случаи може да се видят листа като символи в арабеска. Споменава се и присъствието на трети – ислямска калиграфия. В множество арабеск произведения могат да бъдат видени надписи, вградени в абстрактната форма.

Арабескът се смята за изкуство и за наука едновременно. Изкуството е математически прецизно, естетически приятно и символично. Поради тази двойственост на творението, художествената част може да бъде по-нататък разделена както на светски, така и на религиозни произведения на изкуството. Но за много мюсюлмани няма разлика; всички форми на изкуството, естественият свят, математиката и науката се смятат за творения на Бог и следователно за отразяване на едно и също нещо: Божията воля, изразена чрез Неговото творение. С други думи човек може да открие геометричните форми, които съставляват арабеск, но тези форми винаги са съществували и преди като част от Божието творение.


Three modes: Arabesques, geometric patterns and calligraphy used together in the Court of the MyrtlesAlhambra.

Има голяма прилика между арабските произведения на изкуството от различните географски региони. Всъщност, сходствата са толкова изразени, че понякога е трудно за експертите да разберат откъде произхожда даден стил. Причината за това е, че науката и математиката, които се използват за изграждането на арабеските произведения на изкуството, са универсални. Ето защо за повечето мюсюлмани най-хубавото произведение, което може да бъде създадено от човека за използване в джамията, е произведението, което показва основния ред и единство на природата. Редът и единството на материалния свят, вярват те, е просто призрачно сближаване на духовния свят, което за много мюсюлмани е мястото, където съществува единствената истинска реалност. Откритите геометрични форми следователно илюстрират тази съвършена действителност, защото Божието творение е затъмнено от греховете на човека. Есенциалното тук в този вид изкуство е съвършенството на Божественото. Чрез прецизно изваяните форми на арабеска се създава визуална красота, която може да напомни единствено за Бог.  

Въпреки това, някои грешки в повторението на модела могат да бъдат забелязани в някои произведения от арабеска. Но за тях се съди, че е напълно възможно да са преднамерено въведени в творбата, като показ на смирение от хората, вярващи, че само Аллах може да произведе съвършенство. Това е спорна теория, но абсолютно легитимна на базата на вярванията и естеството на арабеска.

Могат да бъдат открити влияния на много места и в западната култура. Дори, в декорен план, едни от най-големите дворци от времето на ренесанса приемат арабеск формите и орнаменти, вграждайки ги в стени, килими, градини и т.н. Самата дума „арабеск” е форма на оригинала „рабеск”, възникнал в Италия през 16 век, от където се разпространява в Англия, Франция, Испания и други страни.


Arabesque plasterwork in EbersmunsterAlsace, ?1740s

The French sense of arabesque: Savonnerie carpet after Charles Le Brun for the Grande Galerie of the Louvre.

French arabesque garden planting at Vaux-le-Vicomte, in low box hedges on pink gravel

What is called the „Arabesque Room“ in the Catherine Palace, with neoclassical grotesque decoration.

Comments

comments