Художникът Густав Курбе, който е централна фигура в Реализма, е добре познат със своите картини, в които представя истинския живот на селяните и обикновените работници, във време, когато най-добре приемани портрети били с митологични герои или религиозни сцени. И все пак докато представя какво вижда с емоционален реализъм, политически казано Курбе е бил идеалист и мечтател. Една от неговите най-важни политически дейности е свързана с Парижката комуна.

Курбе е роден във Франция през 1819 година. Започва да учи изкуство много рано и към 1840 година, той става уважаван и почитан художник. Неговото изкуство е цяло предизвикателство, тъй като консервативното общество, в което живее, не желае да вижда портрети на обикновени хора. Но няма никакво значение. Неговият план е единствено да нарисува това, което вижда, да представи случващото се пред него.

Густав Курбе. Завръщане в дома, 1854г. Частна колекция

По време на интензивния период на творчеството на Курбе, политическата ситуация във Франция не е много спокойна. През 1870 година, под команда на Наполеон III (племенник на Наполеон Бонапарт), Франция започва да води война срещу Прусия. След това Пруското кралство се обединява с други германски държави и нахлува във Франция, която е изправена пред няколко поражения, докато Наполеон не се предаде.

Републиканското правителство е създадено същата година. Извънредно консервативно, седалището на това правителство се премества от Париж във Версай. Плодът на всичко това е Парижката комуна, социално движение, което изисква реформа на икономиката, основана на форма на управление, която както подсказва името й е обществена.

Но какво общо има Курбе с всичко това? 

От началото на управлението на Наполеон III, през 1851, Курбе вече е смятан за артист, който нарушава нормите. Негова картина е считана за обида, тъй като той не само е използвал обикновените хора като основна тема, но и изобразявал недостатъците на елита, корупцията и изкривения морал.

С победата на императора, Курбе играе важна роля в политическия живот на Париж. През 1871 година той пише писмо до семейството си:

„Аз съм, благодарение на хората от Париж, с политиката до врата ми[…] Париж е истински рай! Няма полиция, няма измислици, никакви обвинения, каквито и да било, всичко в Париж работи като часовник, о, ако можеше да остане така завинаги:.

Художникът има много участия като член на Общината, като представител на кметството и като представител на Министерството на образованието. За него Париж е „красив сън“.

Густав Курбе. Пшеничните хищници, 1855г. Музей на изкуствата в Нант, Нант

Този красив сън е базиран на мерките, които комунарите взимат: фабриките се прехвърлят на популярни кооперации, свободните сгради се реквизират за жилища, и се предлага висшите държавни служители да получават заплата като обикновени служители.

Курбе също така формира Федерация на артистите, чиято основна цел е да обяви манифест, който призовава за свобода на изравняването и равенство, както и за прекратяване намесата на правителството в изкуството.

Това е смел проект

Густав Курбе. Отчаяният мъж(автопортет) 1845г. Частна колекция

За съжаление мечтата му не трае дълго. През май същата година, Френската армия нахлува в Париж. Градът е бомбардиран и някои места са опожарени. Стотици парижани са убити или арестувани. Курбе, е един от тях. Той е арестуван и прекарва 6 месеца в затвора. Когато излиза от затвора, вече няма нищо. Неговата къща е взета и художникът няма нито пари, нито дом, единственото, което е вижда е ужасния кошмар.

Невъзможно да живее мирно във Франция, с риск да бъде арестуван отново, художникът реалист заминава да живее в Швейцария, в доброволно изгнание. Там остава до смъртта си през 1877 година. Реалистичен край на красивата мечта.

Comments

comments