Много хора притежават необходимите качества, за да бъдат творци. Проблемът обаче е в самата психическа нагласа. Истината се крие някъде измежду малките детайли, които изграждат изкуството. Точно заради това, много често факторът „талант“ не заслужава огромното значение, което му се отдава. Ето главните вредители, които изяждат възможността за творческо развитие: 

Съмнението в себе си. Определено най-хищната пречка, готова във всеки един момент да унищожи всичко – от вече създадени дори шедьоври, до просто мисълта да опитаме да творим. Дори най-популярните и най-успелите артисти имат такива моменти, така че, спокойно, няма страшно. Добре, де, всъщност има страшно, и то много. То започва от момента, в който позволим на тези съмнение да ни погълнат и да ни убедят, че не ни бива в начинанието, с което сме се захванали. 

Решението е само едно – възможно най-бързо трябва да се отървем от съмненията. Вярно е, че има творци, които продължават да създават шедьоври, въпреки че са обзети от несигурност, но дори в тези редки случай, нека си представим – ако със съмнение в себе си създадеш шедьовър, то в какво би прераснал той, ако си необременен от тревожните мисли? 

Сравнението с другите. Фатално. Често този проблем води до гореспоменатите терзания. Ти си Иван, той е Петър. Иван не трябва да се сравнява с Петър, защото това може да го погуби. Понякога на Петър ще му се получава по-добре, но това не трябва да влияе на Иван, защото не е негова работа. Може да си позволим само едно допустимо сравнение, което дори би ни помогнало – Иван може да се сравнява с Иван от вчера. Това е единственото полезно, защото по-този начин мотивираме развитието си.  

Притесненията, че хората, дори понякога най-близките ни, може да не приемат сериозно нашето творчество. Една от най-болезнените пречки, защото както подкрепата на важните за нас хора може да ни издигне до незнайни висоти, така липсата на такава може да ни срине напълно.

Но, знаете ли какво – истината е, че творчеството ни е толкова сериозно, колкото ние самите го приемаме за такова. Това е най-важното. Дори негативното отношение на близките ни може да послужи като мотивация за нас. Вместо това да ни смачква, нека ѝм покажем, че не са прави. 

Резултатът не отговаря на очакванията. В интерес на истината, много рядко се случва някой творец да е напълно доволен от свършената работа. Това обаче е напълно нормално и далеч не трябва да ни отказва. Клишето, че никой и нищо не е перфектно е напълно валидно. И вместо да се терзаем и да се чудим как да доусъвършенстваме направеното от нас, просто трябва да приемем, че понякога няма как творбата да бъде направена по по-добър начин от настоящия. Най-много да се получи обратният ефект и да я развалим. 

Дайте шанс на себе си. Абстрахирайте се от гореизброените фактори и просто правете това, което ви харесва на вас, а не на другите. Това е най-важното – ако се чувствате добре, не позволявайте на някого да ви отнеме това чувство.

Comments

comments