Светлин Русев е синоним на българското изобразително изкуство. Заинтересовани, незаинтересовани – всеки е чувал неговото име, поне веднъж. Така и ще остане, защото, слушайки неговите близки, приятели и студенти, името му винаги ще бъде свързвано само с положителни слова, поради големия му принос за културата. Но забележителността и необикновеността му не завършват само с професионалното развитие и успехи. На личностно ниво, човекът е служил за пример сред много хора, дал е своите съвети, мъдрост. За жалост настъпи моментът за край на земния му път на възраст от 84 години. Но това е преходът, който една силна личност преминава, за да стигне статут на легенда.

Русев казва: „Не изпитвам страх от смъртта, защото така или иначе не мога да избягам от нея. Страх ме е от бъркотията, обаче, която мога да оставя след себе си с недовършени дела.“ 

Академик Русев е роден на 14 юни 1933г. и завършва своето художествено образование при друга легенда на изобразителното изкуство, а именно – Дечко Узунов. Става и преподавател, професор във Висш Институт по Изобразително изкуство (Художествена Академия) през 1975г. Художникът се развива в тази сфера. Други позиции, които заема са – председател на Съюза на българските художниците (1973-1985), първи заместник-председател на Комитета за култура (1982-1984), директор на Национална художествена галерия (1985-1988) и член на ЦК на БКП. Носител е и на редица награди. През 1969г. е Лауреат на Димитровска награда, Голямата награда на Съюз на българските художници през 1986г. Награда „Владимир Димитров – Майстора“ през 1987г. Има самостоятелни изложби в София и по света в градове като – Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин, Виена.

Друго доказателство за неговото реноме и доверието, което е притежавал е, че по заръка на Людмила Живкова, той и Богомил Райнов са изпратени в чужбина, за да пазаруват чуждестранни произведения на изкуството, които да бъдат поставени в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Акад. Русев поема към Индия и донася голямо богатство за галерията. Също така е поддържал близка връзка с баба Ванга. По нейна молба, той изографисва църквата „Св. Петка Българска“, намираща се на местността Рупите, известна с домът на пророчицата.

Наследство на Светлин Русев остава, защото картините му са купувани по цял свят, а както и по-горе се спомена, оставил е отпечатък и в съзнанията на много хора.

Една от неговите картини, със забележителния размер 6 на 3 метра, краси фоайето на хотел Анел (където е и офисът на sofiapress.com). На представянето, преди около две години, лично присъстваше Акад. Русев. Той носеше и стихотворение, спохождащо картината, а сега то изглежда крайно подходящо:

 

В нас и извън нас – хаос, насилие, мизерия, съмнения и …илюзия, че някой някъде търси спасение в живота на картината…!

Там, някъде Горе, 

а може и долу, всъщност Там няма горе и долу… Някой преди нас е стигнал и ни очаква.

Бавно или бързо, рано преди да съмне или късно след залез, все някъде ще стигнем.

Момчета, не бързайте, имаме много работа!

Мястото ни е запазено – парцел Х, алея …

На добър час!

Comments

comments