Честваме най- светлия християнски празник

На 25 декември, в България, а и в целия християнски свят се чества един от най-големите църковни празници – Рождество Христово или Коледа. Този свят празник се свърза с християнската религия и култура – с рождението на  Иисус Христос. Според религиозните вярвания именно идването на Христос на земята се дало началото на една нова ера в човечеството. Според източници, в нощта на рождеството почитта си към младия бог показали и трима източни мъдреци, които били привлечени от една изгряла на небето звезда, която светела по-силно и по-ярко от всички други.

Именно тези събития дават началото на празника, който днес наричаме Коледа. В България той започва още на предната вечер – Бъдни вечер. По улиците тръгват момчета – коледари, които тропат по вратите на къщите и пеят „Бог се роди, Коледо“.

Макар да е свързвано с християнската религия и вярвания, Рождество Христово се отбелязва и от много страни, изповядващи други религии. В тях то се е превърнало повече като един вид светски празник, свързан с раздаването на подаръци. Въпреки различните им вярвания, хората навсякъде по света са започнали да възприемат Коледа като един ден, който сплотява и сближава, един ден, който ги прави дори и малко по-добри.

Още в първите часове на 25 декември християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Според преданията в момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири първи се покланят на Сина Божий

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата“календе“). До IVвек в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.

През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември.  

  • Чудото на Рождество Христово 

Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Исус, майка му Мария, заедно със съпруга й дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват във Витлеем, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август издава заповед за преброяване на населението в империята – в границите й тогава се намира и Палестина. Като жена тя можела да остане вкъщи, но тъй като била единствена в рода си и наследница на родовото име, подлежала на преброяване наравно с мъжете. Въпреки че скоро трябвало да роди, Божията майка, била принудена да отиде във Витлеем. Градът бил препълнен от хора, така че за Мария и Йосиф нямало нито едно свободно кътче, където да пренощуват. В покрайнините на Витлеем те намерили една пещера, където при буря пастирите прибирали добитъка си. В стената й била изсечена вдлъбнатина, която служела за ясли на животните. Тук се подслонили Светата дева и Йосиф сред пълна тишина и спокойствие. В тази пещера, в нощта срещу 25 декември, Дева Мария родила сама,без чужда помощ Бога-Син младенецът Исус и над мястото изгряла звезда. В мига на Рождеството в небето пламва необикновена светлина, явява се Ангел, който съобщава на намиращите се наблизо пастири, че е дошъл Спасителят.

Никой не знаел, че в тази свята нощ се е извършило най-великото и радостно събитие. Осеяната със слава божия земя спяла дълбок сън.  Обещаваният и чакан месия вече се е родил във Витлеем – младенец, повит и лежащ в ясли. А ангелът с многобройното си войнство небесно не спирал да възхвалява младият Бог: “Слава на висините Богу и на земята мир между човеците и благоволение!”

Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (6 век) изчислява, че Христос е роден в 754 г. от основанието на Рим.

И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, то на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра за Бъдни вечер и е покрита с месали. Под трапезата се слага слама, а в нея ралник, в който преди вечеря се слагат три въглена и тамян и се прекадява три пъти – трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите и кошовете.

Като се наядат, всички стават едновременно и трапезата не се вдига.

Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко – млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии.

Традиция на коледуването

В българските народни обичаи Коледа е свързана с една много любопитна и типично фолклорна традиция – коледуването.

Обичаят коледуване датира от много отдавна, защото в същността си е езически. Основната задача на младите мъже е да прогонят злите сили и да пожелаят здраве и благополучие на всички от семейството. Тази традиция, въпреки че не е християнски ритуал, е неотменна част от  коледните празници. Езическо и християнско в обичаите се преплитат, за да може обикновеният човек по-лесно да възприеме новите религиозни повели.


Във всички страни по света коледуването има една цел – да донесе благата вест за раждането на Спасителя и да пожелае мир и любов.

Коледуването се извършва в точно определено време – започва в полунощ на 24 срещу 25 декември и продължава цялата нощ, до изгрев слънце. 24 декември е последният ден от коледните пости. Подготовката за обичая започва на Игнажден. Тя се състои в приготвяне на специално облекло (кожени наметала, тояжки, калпаци) и упражняване на коледни песни, които са най-важният компонент от обичая. Определя се един водач на коледарската група, който да стои начело на останалите и да ги наставлява в обиколките. Той обикновено е най-възрастният и задължително трябва да е женен. В групата участие взимат главно млади мъже – ергени, сгодени или съвсем скоро женени.

Коледарите прогонват злите духове и зловещите същества, които, както народът смята, излизат през тази нощ. Коледарските песни отпращат тези отвъдни създания от домовете на живите хора. Светът се преражда и хаосът се превръща в космос. Това става чрез специалните коледарски рефрени, които желаят на стопаните благополучие, берекет, здраве, успехи през годината и много разбирателство помежду им. Обикновено започват от дома на чорбаджиите или на кмета и попа, например. Първо се изпява песен за най-възрастния от къщата, а след това и за останалите членове на семейството.

Стопаните, от своя страна, трябва да почерпят младежите и да им отвърнат също с добри пожелания. Даряват ги с вино, мед, питка, гевречета и други неща, които домакинята е приготвила.

Интересна част от традицията е избирането на т.н. станеник – най-талантливият певец и старателен коледар.

В отделните части на страната съществуват някои различия – на места, освен от млади мъже, коледарската група се състои и от гайдар и от т.нар трохобер – човек, който събира даровете.

Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден,а на третия, който е в чест на първомъченик Свети архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.

На 25 декември – Рождество Христово, имен ден имат всички, които носят имената: Емануил, Емил, Кристина, Кристиян, Кристияна, Рада, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Ренета, Румен, Румяна, Руска, Христина, Христо, Християн и Християна.

Източник и снимки: „Застраховател-прес“, „Новото познание“

Comments

comments