Не съм сигурен дали дори и най-мрачните хора на света са способни да сънуват подобни сцени, каквито заснема Уиткин. Не съм и сигурен, че неговата работа е подходяща за окачване на която и да е стена по света. Не, че снимките му са грозни. По-скоро повечето от тях са ужасяващи. Сякаш в душата на фотографа се случват огромни катаклизми между изкуството му и нормалните ежедневни моменти в които си купува мляко от близкия магазин.

Едно е сигурно – веднъж видени неговите фотографии, няма как да бъдат отвидени. И след това ще живеете с представата, че фотографията не се занимава единствено с пейзажи и пчели в макро режим. Живота има тъмна, демонична дори страна, която някои фотографи решават да заснемат, било то и с известна хиперболизация и било то с на цената на заклеймяването и критиката.

Но за всяко нещо си има причина. Мракът в него се отключва когато е още дете. Става свидетел на автомобилен инцидент пред къщата на семейството, в който младо момиче бива обезглавено.

„Това се случи в неделя, когато майка ми придружаваше мен и брат ми към църквата. Докато вървяхме по коридора до входа на сградата, видяхме една невероятна катастрофа, смесена с крясъци и плачещи за помощ. Злополуката включваше три коли, всички със семейства. Някак си, в объркването, вече не държах ръката на майка ми. На мястото, където стоях на бордюра, виждах нещо, което се търкаляше от една от преобърналите се коли. Това нещо стигна до бордюра, където стоях. Беше главата на малко момиче. Наведох се да докосна лицето, да говоря с нея – но преди да успея да го докосна, някой ме отведе,“ разказва Уиткин. 

Тази трагедия е съпроводена от сериозни семейни проблеми, които окончателно оформят по-късно стилът на фотографа. Темите, които той често обхваща включват смърт, трансджендъри, джуджета и като цяло физически деформирани образи. 

В приложеното видео може да се насладите на фотографиите на Джоел-Питър Уиткин.

Comments

comments