Като автор и издател Костадин Костадинов винаги се е вълнувал от проблемите, които през последните 20-30 години не намират достатъчно голямо отражение в сферата на научните трудове.


Вълнува се от националния въпрос, от проблема за българските малцинства извън България, проблема на българите в Македония, в Беломорска Македония, /днешна Гърция/, българите в Албания, Косово, Румъния, в Западна и Източна Тракия /днешна Гърция в Турция/, в Бесарабия и т.н. През годините голяма част от най-добрите изследвания, които са излизали, са в периода 1878-1944 г. е попадал на трудове, които по една или друга причина не са били преиздавани, и си поставя за цел да преиздаде някои от тях, тъй като смята, че те трябва да бъдат достояние на съвременните българи. Една от първите книги, които преиздава Костадин Костадинов е „Българският гарнизон в Солун”на Велизар Лазаров, която разказва историята на българското управление в Солун, когато през 1912-1913 година за няколко месеца гр. Солун е съвместно управление /кондоминиум/ между България и Гърция. Тя разказва историята на първата градска битка в съвременната европейска история, когато на 16 юни 1913 г. гръцката армия атакува българската в Солун в съотношение 30 към 1.

  • За гръцкия етнос и забранените книги
    Друга книга, която издава Костадин Костадинов, и която не е издавана на български език е книгата на Якоб Фалмераер, която касае произхода на древните гърци. – „Тази книга е забранена за издаване в Гърция, защото още през 1830 г. тя доказва, че днешните гърци нямат нищо общо с древните гърци и на практика това представлява една разнообразна мешавица от етноси и народности, които езиково се гръцизират в средновековието под шапката на византийската империя, но които нямат нищо общо с древния гръцки етнос, който изчезва някъде в началото на Средновековието, под напора на варварските нашествия и най-вече последния напор на славянската колонизация”,- разказва Костадин Костадинов.
    Една от книгите, които преиздава е „Алманах Македония”, издадена през 1931 г. от Македонския научен институт на български и френски език. Тя съдържа повече от 3000 илюстрации и абсолютно всичко свързано с историята, географията, културата, етнографията на Македония. Там може да се намери всичко за български войводи, голяма част от известните четници, всички македонски градове , села, планини, реки, езера, въобще всичко за Македония – в трите й дяла – Беломорска, Вардарска и Пиринска Македония. След 1944 г. книгата е обявена за фашистка литература – „Най-вероятно заради политиката на БКП по македонския въпрос, и с насилственото помакедончване на българите се отрича българския характер на Македония и съответно всички книги, които са твърдели обратното са били инкриминирани, допълва Костадинов. Това което ме накара да издам книгата беше историята на тази, която аз четох във Варна, подарена ми от стар македонец от Варна – Кирил Алексов, чиито баща е роден от Петрич, и е бил един от спонсорите на книгата. След 1944 г. Алексов е изпратен в концлагер, а съпругата му, за да спаси семейството си от евентуални преследвания, но не искайки и да унищожи книгата, я затваря в една дървена кутия и я заравя в двора на къщата. Когато Алексов се връща след няколко години, я изважда от кутията, но в лошо състояние. Корицата е доста пострадала, преподвързва я, но вече със сменено заглавие „Събрани съчинения на Маркс и Енгелс”. Та това нещо доста ме ентусиазира, успях да събера средства от приятели и познати, и през 2007-2008 г. я преиздадохме”.
  • За българската национална идентичност
    „Отделно аз самия съм писал доста други книги, касаещи проблеми, които не са до голяма степен популярни в България. Първата книга, която написах беше за антигръцкото движение във Варна през 1906 г. Имам книга, която е посветена на българската национална идентичност на славянското население в Македония. Преди две години успях да осъществя една моя доста стара идея, за която или нямах време, или нямах пари и написах книгата „Пътеводител на старите български земи”. В продължение на 1 месец, заедно с мой приятел-фотограф обиколих всички стари български земи на Балканския полуостров – Сърбия, Косово, Албания, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Изминах 7000 км. и заснех 100 от най-добре запазените български културно-исторически обекти, намиращи се на територията на тези земи, които днес не са в състава на България, но етнически и културно до началото на XX век са били част от състава на българското етническо землище. Книгата излезе в тираж от няколко хиляди бройки и вече се разпродаде напълно.
  • За демографския проблем на страната
    „Друга книга, която написах е посветена на демографските проблеми на страната. С голяма доза горчивина трябва да призная, че от научна и политическа гледна точка, освен мен и още няколко души, никой в страната не се занимава с този проблем. Направих сравнение между преброяването от 1992 г., 2001 г. и 2011 г., където се вижда ясно как българският етнос започва да намалява, изчезва и да се свива на територията на собствената си държава. Направих етнически карти на българите, турците и циганите на територията на страната, както и количествено и качествено сравнение на намаляването на българския етнос, и съответно растежа на циганския такъв. Направих и карти на териториите на страната, където ние българите сме мнозинство, съответно турците и циганите са мнозинство, защото има и такива и се видя една ужасяваща картина, която общо взето, като епикриза очертава състоянието на българската нация в момента, и нейното бъдещо развитие. А то е такова, че ако така продължават нещата, в рамките на следващите 10-15 години България е заплашена от пълно унищожение. И накрая, ще спомена книгата, която написах за историята на русините – един малък източнославянски народ, който живее в днешна Закарпатска Украйна, Източна Словакия, Южна Полша, и Северна Румъния, и който народ е близък до нас, защото етногенезисът му е свързан с българската народност, тъй като територията на която живеят днес русините до края на X век е част от България. Има много силно българско влияние върху тях, а ние за съжаление дори не знаем, че съществува такъв народ. Затова последната книга, която написах е „Русините в Централна Европа, история и съвременност”.
  • Създаване на Политическа Партия „Възраждане”
    Група съмишленици – около 120 души се събират на Видовден / 16 юни/ 2014 година с една основна идея – да се вземе решение за това по какъв начин, тези, които не харесват случващото се в страната да бъдат полезни за бъдещето на България, за собствения си народа и да направят така, че да се преодолеят последиците от всичко това, което се случва. -„Имаше две основни мнения, които се коментираха. Едното беше да се направи неправителствена организация „Гражданско движение”, каквото към настоящия момент ние бяхме, бяхме вече Гражданска организация „Движение Възраждане”, а другото беше да направим политическа организация. Почти всички без двама души /единия от които бях аз/ бяха за това да се направи политическа организация, водени от идеята, че в крайна сметка Гражданска организация може да направи много, но когато дойдат избори не може да участва и не може тези неща, които иска да ги претвори като национална политика да ги приложи в националното управление. Аз много добре знаех какво значи да направиш политическа организация – това означава, че трябва да си готов да понесеш много удари, да направиш огромни жертви, като позитивният резултат въобще не е сигурен” – добавя Костадин Костадинов.
  • Няма човек в България, който да не е гласувал за някоя партия , и да не е бил разочарован.
    Няма човек, който да не е бил излъган. И аз съм бил лъган и разочарован и в това няма нищо страшно – разказва Костадинов. Правиш избор – бъркаш! Въпросът е да си признаеш грешката.
    Големият проблем според него е когато човек се разочарова от себе си, когато види, че не може повече от това, и когато се стигне до една точка на пречупване. Такива са голяма част от хората в България, пречупени, смачкани, унизени. Тяхната духовна сила е пречупена. Хората не живеят, а оцеляват, те просто съществуват. И ако тръгнат по пътя, който ще ги доведе до неуспех, ще се разочароват не от друг, а от самите себе си. – смята Костадинов и допълва „Ако ние, които претендираме, че можем да сме водачи на останалите българи се откажем още в зародиш от това което искаме да направим с какво тогава се отличаваме от всички останали. Ще си понесем отговорността, ще си сложим кръста на плещите, ще вървим напред, пък каквото сабя покаже”.
  • Организацията получава регистрация на 2 февруари 2015 г.
    От 2015 г. досега ПП „Възраждане” се бори неотклонно с политическата ситуация страната, опитвайки се да покаже и да докаже наяве едно единствено нещо – че не всички са маскари, че има организация, която е независима, която, ако зависи от някого, то зависи само и единствено от своите избиратели, т.е. избирателите са техните началници. И че има организация, която си спазва обещанието. На предишните избори през 2017 г. „Възраждане” спечели малко над 1%. Получава право на субсидия, която решават да бъде дарявана. Не съжаляват за решението да изпълнят това обещание, защото благодарение на това, което са направили до момента, а то е да даряват на „Държавния фонд инвитро”, частни фондации, подпомагащи двойки, които имат репродуктивно проблеми, защото проблемът с демографската катастрофа е най-сериозен. За него той е писал книги, правил е и филми по тази тема. Смята, че трябва да се работи на дело за преодоляването на катастрофата. – „До момента има родени 27 деца, благодарение на парите, които сме дарили. Това е най-голямото нещо, което сме направил в българската политика досега и с това нещо най-много се гордеем. ПП „Възраждане” е единствената организация, която работи без пари. Нито един от нас не получава заплащане за труда си, включително и аз, като председател на организацията – нямам заплата. Като обикалям страната си плащам всичко от джоба. Тоест ние правим политика, както пише в учебниците по политология. Една група хора се събират, решават, че имат общи проблеми и че знаят как да ги решат, искат да ги предложат на голямата част от мнозинството, а то от своя страна започва да ги опознава, приема техните виждания и започва да ги подкрепя. Апостолска работа. Това е начина по който ние работим”, изтъкна Костадинов.
    Според него политиката не е мръсно нещо, а това че със нея се занимават мръсници, не я прави мръсна. Политиката, смята той, е най-чистата сделка, която може да съществува. Продължават да доказват че действително стоят зад думите си – казват това, което мислят и правят това, което казват. Единственото, на което могат да разчитат е доверието на хората. – „То много трудно се печели и много лесно се губи. Ако хората не ни вярват, проблемът е в нас, ако не ни гласуват доверие, проблемът пак е в нас. Ние просто трябва да ги убедим, а ако не можем просто не сме си свършили работата. Търсим проблема единствено и само в себе си. Защото както пише в Библията: „Преди да погледнеш треската в окото на ближния си, погледни гредата в твоето око” – сподели лидера на ПП „Възраждане”.
  • Забележително филмово творчество
    И ако във книгите се разказва за трудния живот и репресиите, на които са подложени българите извън отечеството, то във филма „Улица „Последна” се разказва за ситуацията на българите, които се намират в пределите на държавата.
    Книгата „Третата национална катастрофа”, е посветена на демографските проблеми на държавата. Излезе също и нейното разширено издание на английски език. Едно е да напишеш книга, друго е да можеш да го покажеш, да го видиш с очите си, – разказва Костадинов. „И затова реших да направя един такъв филм, който носи същото заглавие „Третата национална катастрофа”. След излъчването му ме потърси Иван Такев, утвърден български журналист, и поиска да направим още един разговор по темата и след разговора реши да го разши във филм и заедно с него създадохме „Улица „Последна”, който за мен е един от най-добрите направени филми, за което поздравявам Иван Такев като автор, и допълни – „Истината е че това, което се случва в страната до голяма степен е от една страна е хем национална катастрофа, хем е невидима, защото по-голямата част от нашия народ живее вече в големите градове, които градове все още са живи, има живот, има деца, което в най-пълна степен важи за София. Достатъчно е да излезеш малко извън главните пътища, и да минеш през малките населени общини, градчета и селца,за да видиш за какво става въпрос. България се превръща в една пустиня, което е парадоксално, защото ние се намираме в центъра на Балканския полуостров, имаме едни от най-хубавите плодородни земи. Имаме най-добрия климат, тъй като нашата земя в момента се намира на границата между умерения и субстропичния климат. И с климатичните промени, които настъпват в последните десетилетия, климатът в България става още по-хубав за живеене. Колкото по-хубави стават условията за живеене, толкова по-намалява нашето население, – отбелязва Костадинов.
    „Ако минете в малките населени места ще видите как някога там където е цъфтял и процъфтявал живот, сега лека полека, природата започва да се връща в населените места”.
    Там където е имало тротоари, сега избуяват треви, храсти, дърветата заемат териториите на някогашните обработваеми площи и селските дворове, където къщите започват да се рушат, разказва Костадинов – „Като видиш затворени и рушащи се църкви, училища – това е сякаш ненаписания некролог на българската държава и на българската народност. Не всеки може да го види по начина по който би го видял един творец. И по тази причина решихме с Иван Такев да направим този филм. Това беше нашата елегия за българската нация, която сътворихме заедно, защото изляхме болката и мъката си. Но това е само началото. Написахме и казахме, това което трябва да се напише и да се каже, но оттам насетне трябва и да се действа. И аз като председател на ПП ”Възраждане”, и като ръководител на група хора съмишленици и съидейници, мислещи и действащи еднакво, не спирам да работя по отношение на това да се вземат мерки за преодоляване на демографската катастрофа, защото тя ще ни ликвидира като народ, – допълни Костадин Костадинов.

Comments

comments