В резултат на изслушванията на Брет Кавана, относно обвиненията за сексуално посегателство над момиче по време на гимназията, които все пак не му попречиха в оглавяването на Върховния съд в САЩ, а както и множеството секс скандали в последната година, е актуално да си припомним произведения на изкуството, в които жените наказват мъжете по различи брутални начини. Ренесансовите и бароковите изображения на Джудит обезглавяваща Холоферн, Орфей бива разкъсан от Менадас, а Тимоклея, хвърляй изнасилвача си в кладенец. В разгара на такива актуални събития, картини от такъв тип моментално се превръщат в „мемета“ и дават глас на яростта на жените по несправедливостта на настоящето.

Италианската барокова художничка Елисабета Сирани живее кратко, но оглавява женските художници (загива мистериозно на 27 години). Дори създава школа по живопис, където учи жени, включително и по-малките си сестри. 
„Тимоклей убива изнасилвачът си“, описва популярна приказка, описана в биографията на Александър Велики от Плутарх. По време на нахлуването на Александър в Тива, капитан от армията изнасилва Тимоклей. След нападението капитанът пита къде са скрити нейните пари. Тимоклей го води в градината си и докато той се взира, тя го бута в кладенеца, пускайки тежки скали надолу, докато той не умре.
Картината преобръща йерархията с главата надолу, както е показан и изнасилвачът. Безпомощен, стърчащи крака във въздуха, а Тимоклей стои решително до него. Сирани, както често се среща в барока, има усет към драмата. Повечето описания на тази история показват последиците от насилието по различен начин – Тимоклей, застанала пред Александър, за да приеме осъждането му, придружена от децата си. Но Сирани избира да покаже справедливостта на Тимоклей, вместо милостта на Александър. 


Artemisia Gentileschi, Judith Beheading Holofernes, c. 1620. Courtesy of The Uffizi.

„Джудит обезглавява Холофернес“ от Артемизия Джентилески ни показва друга сцена, в която обикновена жена демонстрира надмощие над високопоставен мъж. Джудит и нейната прислужница са притиснали нахлуващия асирийски генерал Холофернес, докато Джудит прерязва гърлото на нападателя. Кръвта се изпръсква във всички посоки. Възможно е личната сексуална травма на Джентилески да е довела до захващането с тази тема. На 18 годишна възраст тя е била изнасилена от своя учител по изобразително изкуство, художникът Агустино Таси. Нетипично за 17 век, Джентилески е свидетелствала пред съда за това престъпление. Поради намеса на папата Таси е бил освободен, докато за Джентилески е останал срамът от публичния процес, като тя дори е измъчвана, за да каже истината около изнасилването. За разлика от нея, Джудит взима правосъдието в собствените си ръце. 


Jean Léon Gérôme, Truth Coming Out of Her Well to Shame Mankind, 1896. Via Wikimedia Commons.

Желанието на академичния френски художник Жан-Леон Жером да илюстрира алегоричната фигура на истината (по-специално идващо от афоризмът на философа Демокрит: „За истината, ние не знаем нищо, защото истина е в кладенеца“) се различава от съвременните интерпретации по много начини. Красива гола жена излиза от кладенец, с отворена уста и гняв на лицето си, и с камшик в ръката, а не с обичайното огледало. Макар че тя е гола (символично от израза „голата истина“), тя изглежда готова за пълен боен вик, който да достигне и до зрителя. 


Aktionshose: Genitalpanik, 1969
Richard Saltoun

По-ясното премисляне на женското тяло като оръжие, а не като сексуален обект, идва под формата на панталони за действие: генитална паника. През 1968 австрийската художничка Вали Експорт влязла в кино в Мюнхен, облечена в панталони с изрязана част около гениталите и много рошава коса. Разхождайки се из театъра и изправяйки се пред публиката с изложените си генитали, тя се опитва да накара зрителите да се ангажират с истинска жена, вместо да гледат пасивно на предметизираните жени на екрана.

На следващата година, за да отпразнува изпълнението си, Експорт позира за снимка. Тя е показана с разкрачени коленете и изложени генитали. Държи пистолет и гледа към камерата като партизански боец. Тук Вали Експорт прави ясно сравнение между военното оръжие и неизбежния факт на женската сексуалност.


Betye Saar, Liberation of Aunt Jemima: Cocktail, 1973. Courtesy of Roberts Projects.

Коктейлът, който Бети Саар показва в нейната работа от 1973 година, е домашно приготвен коктейл Молотов, намиращ се в бутилка вино. На етикета, от едната страна се вижда лице на усмихната майка, а от другата, юмручният символ „черна сила“. Това символизира свободата на майката, която е успяла да се превъплъти в свободна жена и също така борбата с расизма.

Година след убийството на Мартин Лутър Кинг, Саар започнала да използва силата на изкуството като демонстрация яростта си спрямо расовата дискриминация и подтисничеството на чернокожите. 
През 1972 г., след открита покана към черни творци да покажат работата си в Rainbow Sign в Бъркли, Калифорния, Саар излага първата си „леля Джемима: майчина фигурка“, държаща граната в едната си ръка и пистолет в другата. „Чувствам, че Освобождението на леля Джемима е моето изкуство. Нямах представа, че тя ще стане толкова важна за толкова много хора“, обяснява Саар в интервю за „Artsy“ през 2017 г. „Причината, поради която я създадох, беше за да се бори с фанатизма и расизма, и днес тя все още служи като мой воин срещу тези злини на нашето общество.“ 


Performance by Suzanne Lacy and Leslie Labowitz-Starus, In Mourning and Rage, 1977

Хибридно изпълнение – изкуство и същевременно политически протест – „Сутрин с гняв“. Създаден е от Сюзан Лейси и Лесли Лабович-Старус в знак на ясно недоволство от епидемията на неразкрити изнасилвания и убийства в южна Калифорния, по-късно преписани на скитник. Артисти, адвокати, политици и семейства на жертвите, се събират пред сградата на кметството в Лос Анджелис и провеждат този ритуал. 

10 жени, облечени с одежди характерни за опечалените от 19 век, се катерят бавно по стълбите на кметството. „Аз съм тук заради тези 388 жени, които бяха изнасилени в Лос Анджелис между 18 октомври и 29 ноември,“ казва една от изпълнителките. „В памет на нашите сестри, ние отвръщаме на удара,“ провъзгласява групата в унисон. 

Жена с ярко червени обувки се е отправила надолу по улицата тичайки и с чук в ръка разбива прозорците на колите. Друга жена, полицай, вместо да я арестува, я подминава с поздрав. Това се случва във филма на швейцарската артистка Пипилоти Рист. Филмът излъчва ведрост и двете героини са щастливи. Чрез щастлива призма е показано сриването на властта и освобождаването от закоравелите старо приети норми за женското добро поведение. 

Comments

comments