На 16 юни One monev gallery  представя самостоятелна изложба на  Едуард Грейнджър.

Още от зората на човечеството кръгът очарова човешкото въображение. Независимо дали е формата на пълната луна, която пресича нощното небе или цветните ириси, които ни заглеждат по улицата, кръгът е навсякъде. В хода на историята кръгът засяга всеки аспект от човешката култура: визуалните изкуства, митологията, религията, навигацията, математиката науките, маркетинга, филмите. Завършен в една непрекъсната линия, кръгът е перфектен, (а понякога и несъвършен). Той е един безкраен цикъл и като се има предвид неговата вездесъщност, със сигурност той е най-мощният от всички естествено появили се символи.

Кръгът често представлява един вечен цикъл: личното пътуване към самооткриването, духовността и сексуалността. Като безкраен символ, самият кръг може да се счита за „жив“.Точно както придаваме смисъл на кръга въз основа на неговата форма и структура, може да придадем идентичност на самите нас чрез позицията и формата, които заемаме в заобикалящото ни общество.

Тази група от духовни произведения, озаглавена „Лабиринт“, може да се разглежда като сложна мрежа от пасажи и етапи от живота, в които хората намират своята посока или идентичност чрез социалните „обичаи“ и нарушаването на правилата. Целта е да се осветли основната роля, която играе идентичността в обществото, и да се оспори виждането и връзката със самите нас. Чрез използването на различни символи – най-вече кръгът – зрителят е предизвикан да интерпретира концепциите за баланс, приемственост и сила. Цветовете оказват влияние върху възприемането на физическото и емоционалното състояние на човека. Разглеждайки всяка творба, окото е принудено да вижда размити линии, форми и цветове и по този начин да осмисли как най-добре да се идентифицира.

Всяка творба използва размиването на линиите, за да изрази идеята, че границите и ограниченията винаги могат да бъдат премахнати. Петната и несъвършенствата на всяко произведение представляват впечатленията, които човечеството оставя след себе си чрез движението, миграцията, живота и смъртта. Използват се различни материали за изразяването на опозиции, които съществуват в днешно време: органични срещу синтетични, естествени срещу изкривени. Художникът използва огъня, за да остави следи по всяка от творбите. Тези следи представят унищожението, причинено от обществото. Именно това унищожение поглъща индивида: дори и едната част да изгори, то другата се трансформира. Именно това превъплъщение обгръща всяка творба с надеждата, че хората могат да преминат през огъня, за да се реформират, променят или трансформират.

Художникът оспорва идеята за нематериален живот, който властва в съвременната ера на дигиталното. Технологията е променила живота и изразяването чрез социалните медии – чувството за точност и осезаемост по начин, в който физическият живот е рядкост. Чрез кръга зрителят може да преразгледа „своите“ възприятия и да открие потенциала на промяната.

Comments

comments