Интересно нещо, често се замисля човек, трябва ли да се почита и празнува рожденият ден на някого, който си е заминал от този свят преди повече от 100 години. Нито ще има торта, нито празненство, нито човекът ще посреща гости, реално погледнато… Някаква си дата. Но след това се замисляш какво ли би било без светът да познава този човек, без да се е раждал. Осъзнаваш, колко по-различно би било всичко до ден днешен, как би се променил ходът на историята в каквото и да е направление (в случая, музикално). За това, въпреки липсата на торта, празненство и човекът, е хубаво да знаем кога се е родил този, който след това се е намесил в хиляди животи, та…

Исак Албенис е испански композитор, роден на 29.05.1860г. Дете виртуоз. Още на четири годишна възраст започва да свири. До 15 годишна вързаст, вече е обиколил почти целия свят с концертните си участия, съпровождан от баща си, който работил в митниците и пътувал често. 20 годишен, отива в Будапеща, където възнамерявал да бъде обучаван от Ференц Лист, но тук съдбата се намесила. Исак разбрал, че Лист е във Ваймар, Германия в този момент. Така и не стигнали до контакт. Три години по-късно, 1883г, Албенис се запознал с композитора Фелип Педрел, който го вдъхновил в композирането на испанска музика. Така, същата година се родило „Испански песнопения“ (Chants d’Espagne). Прелюдията на това произведение вероятно знаете под името Asturias (Leyenda), както е прекръстено след смъртта на композитора. А ако не знаете и това име, със сигурност сте го чували някъде, поне веднъж. Буквално, превърнало се в „Leyenda“ с времето, вдъхновило стотици виртуози на китара до ден днешен. Една от най-амбициозните китарни пиеси, чиито испански ритми те гъделичкат и чието свирене на партита те прави – претенциозен самохвалко. Толкова е сложно. И все пак си отделил стотици часове докато стигнеш до върха.

Може би е имало момент в който слушате „Spanish caravan“ на The Doors и сте си мислили че една част от песента е страхотна… Толкова страхотна в тоналната подредба, че да си кажете „сякаш съм го слушал цял живот“. Слушали сте го, нарича се Asturias (Leyenda). Най-интересното е, че Албенис всъщност е бил пианист и всичко негово е композирано на и за пиано. Но произведенията му се превръщат в марка на испанската традиционна китарна музика.

Ранните му творби, всъщност до около 25-тата му годишнина, били повече в „салонен“ стил от типа на Ференц Лист, Фредерик Шопен, Лудвиг ван Бетховен. Албенис смятал че само някои от неговите композиции са добри, а като цяло повечето са „инфантилни, обикновени, енергични, но в крайна сметка нашият испански народ е точно такъв,“ казвал Албенис. „Разбирам защо хората се вълнуват от произведения като „Майорка“, „Кордоба“… забелязвам, че във всички тях липсва голямата идея, музикална наука, но притежават цвят, слънчева светлина, вкус на маслини…“ След гореспоменатата среща на Албенис и Педрел, промяната и новата стилистична посока е осезаема. В книгата „Музиката на Испания“, авторът Гилбърт Чейс пише: „Това, което Албенис успя да попие от Педрел беше, най-вече, спиритуална ориентация и реализирането на великолепното наследство и традиция на испанската музика.“ 

Твори до края на живота си – 1909г, когато умира едва на 48 години, поради бъбречна инфекция. Последната му творба, “Иберия“, е правена и надграждана в рамките на няколко години. Исак Албенис и голяма част от творчеството му, остават като парапет в музиката, който трябва да преминеш, ако искаш да продължиш в конкретния стил и жанр. Духът на испания, въпросното дуенде, бушува в неговите произведения. Променящата се динамика, темперамента, сякаш като човешко настроение, носят ветровете на средиземноморието. Честит рожден ден, Исак Албенис!

Comments

comments