Илюзорният свят на Макс Ернст е еднородна смес от цветове, символи, образи, архетипи. Енергичен и богат на форми и чувства. Сюрреалистичен стремеж към освободено от задръжките на рационалното изразяване. Неспокойно търсене на нови форми за изразяване. Визуален език, през който открито и непоспредствено преминава шока и смута на годините около двете световни войни.

Първият досег с изобразителното изкуство за художника се случва в ранна детска възраст. Неговият баща – Филип Ернст рисува през свободното си време. Той предпочита библейски сюжети, на които прави копия и дори използва малкия Макс за прототип на Младенеца. Контраст с това е картината „Девицата пошляпва детето Христос пред трима свидетели: Андре Бретон, Пол Елюар и художника“, която творецът прави през 1926г.. Не е изненадващо, че картината е приета негативно, това е и нейната цел – да проворкира. През същата година тя е отхвърлена от архиепископа на Кьолн.

По – късно в творчеството си, художникът се връща към детското усещане за пленителност и влечение към гората, намираща се близо до неговия дом. Повлиян от психоанализата на Фройд, той използва архетипа за гората като потапяне в собственото „несъзнавано“, в която фигурата на бащата е символ на търсещия художник, а птиците – на собственото алтер – его. В картините си от този период той използва често техниката на фротажа, която измисля сам. Тя представлява рисуване с оловен молив върху дървена повърхност, поставена под картината, за да се очертаят формите му върху платното.

Незадомено дърво и венчани дървета,1940 © VBK, Wien 2013 / Museo Thyssen Bornemisza, Madrid

Още през ученическите си години стремежите на Макс Ернст са насочени единствено към изкуството. Той посещава курсове по философия, антропология, естетика и история на изкуството и се запознава обстойно с творчеството на големите майстори. Заниманията му  обаче са прекъснати от избухването на Първата Световна война. Мобилизиран в армията, скоро бива ранен на фронта и получава възможност да се оттегли в тила като картограф. Дори успява през 1916г. да вземе участие в изложбата „Дер Щурм“ в Берлин. Силно се впечатлява от картините на импресионисти като Ван Гог и Пикасо, които успява да разгледа в Кьолн. Годините на войната оставят, както у повечето творци от този период, мрачен отпечатък в съзнанието на твореца. През този период платната му са експресионистични, с мрачни цветове, създаващи впечатление за злокобност.

 

Inspection d’un cheval, около 1923г, @ VBK, Vienna 2013/ private collection

Неспокойни и бурни са следвоенните години на художника. Представен е на Пол Клее и се сприятелява с представители на артистичната бохема. Става един от основателите на течението „Дада“ в Кьолн. Будна личност няма как да остане на страна революционното за изкуството движение. Отричането на естетическото, протестът срещу културните и обществени норми и порядки, които творците виждат като причина за ужасите на войната са основен мотив в картините на Ернст от този период. Въпреки че дадаизмът е естествен резултат от предходните кървави събития, той не е добре приет от обществеността. През 1920г. творецът заедно с други съмишленици организира изложбата „Пролетта на Дада“, която е посрещната с всеобщ негативизъм, в следствие на което бащата на художника се отказва писмено от него.

„Пубертетът на плеядите“, 1921г. @VBK Vienna 2013/ private collection

Търсенето на нов език, който да бъде адекватен спрямо променилия се свят, подтиква дадаистите да експериментират с техники като пастиша и колажа, един от създателите на които е самият Макс Ернст. Той включва в колажите си елементи от рекламни плакати, енциклопедии, геометрични форми. Впечатлен е от абсурдното съчетание на образи, които привидно нямат нищо общо помежду си. Съчетани по този начин, обектите придобиват напълно ново значение, а процесът на обединяването им се остава на свободния поток на несъзнаваното. Той не се отказва от техниката на колажа и в по-късното си творчество. Художникът става дори по-смел в избора си на материали – използва карти за игра, кърпи, клечки кибрит.

Макс Ернст, Над облаците странства полунощ, 1920 © VBK, Wien 2013 / Kunsthaus Zürich

Въпреки отрицателната реакция в Кьолн, картините му пожънват успех в Париж, където през 1921г. Макс решава да се премести нелегално. Той живее при приятеля си Пол Елюар и неговата жена – небезивестната Гала. Художникът бързо навлиза в кръга на творци като Андре Бретон, Салвадор Дали, Ман Рей и става част от кръга на сюрреалистите. Вдъхновен от идеята за освобождаване на индивидуалността чрез експериментиране в техниките на изразяване, Макс Ерснт се връща към спомените си от детството и продължава да търси нови подходи в творчеството си. Той често използва техниката на изрязването. Това се наблюдава в някои от изображенията му  на горски мотиви – гората е изрязана и сякаш притисната от рамката, Може би това е диалектика между природа – цивилизация, ироничен коментар за заличаването на природното.

„At the first limpid word“, 1923, @VBK, Vienna 2013/ K20, Kunstasammlung Nordrhein-Westfalen , Düsseldorf

В част от платната му от от този период преобладава един основен цвят(често небесно синьо), върху който фигурите са разположени изрязани или недовършени.  Мащабите са нереалиситчни, групирането създава впечатление за хаотичност и дезориентираност. Често се повтарят отделни сходни елементи –  мъжка  фигура с птича глава, автопортрет, наричан от Макс Ернст „Лоплоп“. Тя е включена в картината „Европа след дъжда“ (1940 – 1941) и символизира принудата на твореца да напусне Париж заради Втората Световна война. Личната драма се разиграва в позизиционирането между двете водещи фигури, разминаващи се една друга на фона на апокалиптичен разпад. Използването на цветовете и отделните разхвърляни образи символизират агонията в този най-тежък за Европа период.

Наполеон в пустошта, 1941 © VBK, Wien 2013 / Digital image, The Museum of Modern Art, New York/Scala, Florence

След пристигането си в САЩ Макс Ернст се жени за кратко за покровителката на изкуството Пеги Гугенхайм и започва да се радва на огромен успех. Той експериментира с техниката на осцилацията. Разпръсва боя през дупка в консервена кутия, вързана с корда. Именно това е техниката, вдъхновила Джаксън Полак. Продължава и да усъвършенства и метода на декаломинията. Стъкло или хартия се използват, за да „притиснат“ все още влажната боя върху платното. Когато се премахнат, горният пласт става неравен и растерен.

След завръщането си в Европа, Макс Ернст се завръща и към свои предходни творби. Започва да опростява и премахва излишни елементи, изполва семпли форми, за да постигне съвършеснтво. Интерес представлява безкрайността на космоса, цикличността на живота. В творбите му от късния му период се появяват галактики, паралелни и възможни сввтове, съществуващи извън границите на простото въображение.

 

 

Comments

comments