Добре, тук ви подведох. Мариано Фортуни и Мадразо не е роден в града на любовта и водата, a в Гранада през 1871г. Неговият баща, чивто име също е Мариано Фортуни е художник. Въпреки това той е възприеман като венецианец и то като един от най-важните местни творци.  Той прекарва по-голямата част от живота си в града и на неговото очарование отдава своя и талант и гений.

 

Негатив на Венецианския канал, Мариано Фортуни, началото на 20-ти в., музей „Фортуни“, Венеция @dailyartmagazine

 

Ранната смърт води младия Мариано и неговото семейство в Париж, където той изучава изящни изкуства. Не минава дълго време и по инициатива на майката всички се преместват във Венеция. Фортуни, току – що навършил осемнадесет, бързо става част от венецианското висше общество. Той е добре познат на интелектуалните и артистични среди и става близък приятел с поета Габриел д` Анунцио, актрисата Елеонора Дюсе, дюкеса Касати, художника Джовани Болдини и дори с принц Фриц Хохенлохе – Валденбург. През този период на бохемство той среща и бъдещата си съпруга, парижанката Хенриет Негрин, която става негова муза, модел и съмишленик.

Сченичен дизайн

 

„Парсифал“, Мариано Фортуни, 1875г., музей „Фортуни“, Венеция

Вдъхновен от Вагнер, Мариано предприема пътуване до Бейрут. Пътешествие, което пренасочва интересите му към сценичния дизайн и осветителната техника. Води се от идеята, подобно на немския композитор, да обедини музикалната и театрална сцена в едно. През 1900г. той изработва сценографията и костюмите за премиерата на „Тристан и Изолда“ в прочутата миланска опера „Ла скала“. По същото време развива проекта си „Купола“ – иновативна осветителна система, която ще освободи сцената от използването на директни източници на светлина. С финансовата подкрепа на дукеса Беарн той монтира изобретението в своя собствен театър през 1906г. Инсталацията, освен че позволява на светлината да се разпространява по-меко и разсеяно, прожектира небе и облаци върху сцената. Това е изключителен пробив за европейската сценография – идеята бързо бива взаимствана от редица немски театри.

Мода

Фотография на модел, облечен с роклята „Делфос“, 1920г., Мариано Фортуни, @dailyartmagazine

Талантливият творец не се ограничава единствено в областта на сценичния дизайн. Интересите му обхващат и модната сфера. Съвместно със съпругата си Хенриет започват да експериментират с платове и щамповани материали. Заедно правят дизайна на небезизвестната копринена рокля Делфос“, която им носи международна слава през 1907г.

 „Достоверна спрямо естетиката на Античността и все пак безспорно оригинална“. – описва изяществото й писателят Марсел Пруст. Популярността на неговите дизайни нараства до такава степен, че през 1919г. той отваря собствена фабрика за дрехи, за чиято изработка използва новия за времето материал – памук.

Музеят

„Портрет на Хенриета“, Мариано Фортуни, 1915., музея ‘Фортуни“, Венеция

Семейството на твореца живее в Палацо Песаро Дегли Орфей, днес известен като музеят „Фортуни“. Там, сред спокойствието на огромната лична библиотека, Мариано може да се оттегли от светския шум и да работи върху своите картини, сценографски модели, модни дизайни и фотография.

 

Салонът в музей „Фортуни“, Венеция, @mydailyartmagazine

След смъртта му през 1949г. домът на Фортуни е дарен на град Венеция и получава статут на музей през 1975г. Днес в него може да бъде разгледана еклектична колекция от разнообразни обекти на изкуството, скици на дизайни, картини на емблематичния венециански творец.

 

 

mydailyartmagazine

Comments

comments