Зам.-министърът на културата г-н Румен Димитров потвърди, че процедурата за даване на статут на паметник на монумента Бузлуджа ще бъде ускорена. Това стана ясно по време на мисия за Бузлуджа, проведена от 26 до 28 септември от европейски експерти от Европа Ностра , водещата организация за културно наследство в Европа, и Института към Европейската инвестиционна банка (ИЕИБ). Сградата беше включена от Европа Ностра и ИЕИБ сред „7-те най-застрашени“ обекта на културното наследство в Европа за 2018г. Номинацията беше направена от фондация „Проект Бузлуджа“ , представлявана от арх. Дора Иванова, която ръководи инициативата за опазване на паметника от 2015 г. насам. Основните резултати и препоръки от мисията ще бъдат публикувани под формата на доклад в края на годината.

Европейската делегация от специалисти по културното наследство и финансите проведоха продуктивни срещи с национални и местни представители на властта , включително със зам. министър-председателя г-н Валери Симеонов , зам.-министъра на културата Румен Димитров и областния управител на Стара Загора г-жа Гергана Микова . Те се срещнаха също с архитекта на паметника арх. Георги Стоилов . Всяка една от страните обеща своето пълно съдействие за опазването на монумента Бузлуджа.

При инспектирането на сградата експертите бяха удивени от изключителната модерна архитектура, която е от европейско значение, и бяха шокирани от нейното окаяно състояние. Делегатите се впечатлиха от творческите умения, използвани за създаването на паметника, и майсторската изработка на мозайките и мраморните покрития, както и от природната красота на мястото. Експертите оцениха Бузлуджа като част от колективната памет на България и на Европа, поради което нейното опазване е от европейско значение.

Мнението на експертите е, че паметникът трябва да бъде опазен и използван за културни и образователни дейности, за да се превърне в място за събирания и събития свързани с историята и изкуството . Европейските делегати препоръчаха предприемане на спешни мерки за спиране на разрухата чрез финансиране от Европейските структурни фондове. Условие за това е сградата да има статут на паметник, което трябва да се случи в най-скоро време. Паралелно с провеждането на тези процедури трябва да се направят предварителните проучвания като архитектурно заснемане и конструктивно обследване . Областният управител, г-жа Микова съобщи, че Университетът по Архитектура, Строителство и Геодезия ще извърши необходимите дейности безвъзмездно .

Европейските експерти, които проведоха мисията за паметника Бузлуджа са:

Граам Бел [Graham Bell]: архитект, проектен мениджър и преподавател, Великобритания – член на Управителния съвет на Европа Ностра – национален координатор на Европейската година на културното наследство 2018 за Великобритания – директор на North of England Civic Trust и Hungarian Renaissance Foundation – водещи организации за опазване на културното наследство в Англия и Унгария

Лорен Леви – Строс [ Laurent Lévi – Strauss]: д-р по социология, Франция – член на Управителния съвет на Европа Ностра – бивш зам. директор на отдел Културно наследство на ЮНЕСКО (15 години) – бивш зам. директор на Национална академия по изкуствата в Париж (Ecole National e Supérieure des Beaux – Arts) към Министерство на културата на Франция

Марио Аймери [Mario Aymerich]: инженер, проф. по инфраструктурно планиране и икономика, Испания – технически консултант от Института към Европейската инвестиционна банка – бивш директор отдел Регионално развитие и околна среда на Европейската инвестиционна банка – бивш ръководен съветник на Генералния директор на дирекция Проекти на Европейската инвестиционна банка​.

Паметникът Бузлуджа е шедьовър на архитектурата, инженерната наука и изкуството. Уникалната конструкция е построена през 1981 г. като Дом – Паметник на БКП. Използвана е само 8 години до края на социализма у нас. Скоро след това паметникът е изоставен и от тогава е жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Сградата продължава да привлича интерес благодарение на архитектурата си , неподвластна на гравитацията, и цветните си мозайки, които покриват над 1000 кв.м. от интериора. Общо 70 000 тона бетон, 3 000 тона армирана стомана и 40 тона стъкло са използвани за паметника. 6000 човека са работели за построяването, което е финансирано с дарения от целия народ. Днес, въпреки усилията за опазването му, монументът продължава да се руши и е силно застрашен, но спасяването му е все още е възможно.

Comments

comments