Австрийският художник Егон Шиле е известен с еротичното и откровено представяне на човешките форми. Но заедно с неговите изумително разкриващи портрети и сурови голи изледвания, лежат „преследващи“ пътувания в крехкото съществуване на градове и пейзажи. Неговите експресивни, уязвими тела формират ядрото на работата му, но също така Шиле е богат хроникьор на природната и градската среда.

Egon Schiele, Houses on the Moldau, 1910, black crayon, watercolour & opaque colours on paper, private collection

Всички неща живеят мъртви
През 1910 година Шиле решава да избяга от градската суматоха във Виена за спокойно съществуване в градчето Крумау, родното място на майка му. Чешкият град в началото на ХХ век е част от разрастващата се Австро-Унгарска империя. Крумау, заедно с Антон Пешка и Ервин Осен провокират творческата искра у Шиле. Градчето предоставя много артистични обекти. Но вместо да осигури мирен фон на пасторално съществуване, то подсилва замислеността на Шиле с  безпокойство и изолация. Въпреки избягването на  на Виена, Шиле разширява основните си теми за смъртта на градчетата.

Неговото търсене да изследва духовната същност на своята среда е израз на ескпресионизъм. Той разкрива скритото ядро на човешкия опит чрез наблюдение и прозрение. Шиле набляга на разлагащата се градска визия. Подобно на портретите му, разкриващи изкривеното вълнение на човек, изобразения град в картината, е като отражение на меланхоличните състояния на Шиле.

Egon Schiele, ‘The Old City I’ aka ‘Dead City IV’, 1912, oil on wood, private collection

Мъртвият град
Въпреки копнежа за провинциална идилия, Шиле и приятелите му срещат враждебност у някои консервативни жители на Крумау. Това обаче не му попречва да планира живеенето му там през 1911 година, заедно с неговата муза Уоли Нойзил. За известно време те се наслаждават на спокоен живот в малката си къща край реката. Картините му били „преследвани“ от малките древни улички на града със средновековен облик. Виена често му е внушавала чувство на отвращение. Разпадащото се умение и размиващия се блясък бавно навлизат сред модернистичните мислители, които налагат нов образец за ценности. Мотивът  за мъртвия град е тема, към която Шиле се завръща многократно през този период. Скица от къщи служи като връзка за редица неудохотворени и мрачни сцени. Това е град, лишен от жители. Факт е, че повечето градски пейзажи са лишени от хора. Вместо това той поставя значение на сградите и физическите им характеристики. Природни елементи, като планини, небе и реки служат само за подсилване на потискащата атмосфера.

Egon Schiele, Stein on the Danube I, 1913, oil on canvas, Neue Galerie, New York

Въздействието и влиянието на Климт
 Густав Климт има голямо влияние върху голяма част от работата на Шиле и му помага през повечето време на живота му. Декоративните елементи и шарки са често срещана част в работата на повечето художници. Но Шиле заменя декоративните елементи на Климт по много начини. Погледът му може да е по-тъмен и нихилистичен, но творбите му се основават на отчаяно търсене на човечеството в една разширяваща се празнота.

В действителност градовете на Шиле, с течение на времето, все така лишени от човешко присъствие, стават все по-внимателни за неговото отсъствие.

Изгнание и затвор
Повечето от градските пейзажи за Шиле след 1912 година са базирани на скици и в голяма част на сцени от Крумау, които се появяват и като мащабни картини. Неговият престой там свършва, тъй като е прогонен от жителите, които осъждат начина му на живот. Егон Шиле се премества в австрийски град- Неуленгбах. Това не решава споровете му с обществото, отричащо либералните му нагласи. Шиле е отхвърлен от обществото, тъй като води малки деца в студиото си и им показва еротичните си картини. Той е арестуван за съблазняване на малолетни.

Egon Schiele, ‘Houses with Laundry’ aka ‘Two Blocks of Houses with Washing Lines’, 1914, oil on canvas, Leopold Museum, Vienna

Egon Schiele, Krumau Town Crescent I, 1915, oil on canvas, Israel Museum, Jerusalem

През 1915 госина Шиле прекъсва връзката си с Уоли и се жени за Едит Хармс. Това като че ли вдъхва спокойствие в Егон . Използваните от него цветове стават по-жизнени. Розовото и зеленото в този късен пейзаж на Крумау през 1916 година навеждат на вътрешно спокойствие и блясъка на слънцето, за разлика от мрачното внушение на предишната картина, представяща мъртвило.

Egon Schiele, ‘Town and River’ aka ‘Krumau Landscape’, 1916, oil on canvas, private collection

След смъртта на Густав Климт през 1918г., жертва на грипна епидемия, обхванала целия свят през тази година, Шиле става водещата художествена фигура във Виена. Ученикът най-накрая наследява учителя си. За съжаление болестта застига и Едит, която е бременна в шестия месец. След три дни умира и Егон, само на 28 години.

 

Comments

comments