Нощта на Хелуин е времето, в което преминаваме от светлината в мрака на нашите най-потискани желания. Днес, ако не друго, имаме обществено приемливото оправдание да освободим и опознаем, поне за една вечер, собствените си демони.

Ще използвам този повод, за да ви запозная с една интиргуваша картина. Тя събира всички тъмни аспекти, характерни за празника, в който се разхождаме из улиците, облечени като елегантни вещици и Мортиши. В музея д`Орсай, Париж има едно място, което намирам за особено вдъхновяващо спрямо днешната тематика. Там е поставено платно, върху което може да видим в едно цялата гама от демони, адска агония и страсти. Нарича се „Данте и Вергилий в ада“ и рисувано през 1850г. от художника Уилям Бугеро.

Романтизмът тогава се намира в своята върхова точка. Това е средата на 19-ти век, готиката прави рандеву с барока и рококо. Тяхното ухажване извежда естетиката на романтизма до съвсем ново ниво, известно като неговия тъмен период. Метафизичната поезия на Уилям Блейк и неговите илюстрации към нея. гениалният „Фауст“ на Гьоте, „Франкенщайн“ на Мери Шели, „Изгубеният рай“ на Джон Милтън са чудесен пример да визуализирате за какво става дума, без да навлизаме в теоретични описания.

„Данте и Вергилий в ада“, Уилям Бугеро“, 1850, музей д Орсе, Париж,, 
© Mr.Bacchus2018

Картината, върху което ще се спрем днес, обаче, прави препратка към една предходна епоха. В нея е използвана като ресурс разходката на Данте и поета Вергилий, описана през 14-ти век в „Божествена комедия“ из ада, чистилището и рая.

Не е нов факт за никого, че книгата вдъхновява мнозина през всичките 700 години след своята поява. Данте разказва за своите духовни лутания и терзания относно божественото. Терзаейки се между пороци и добродетел, той се спуска до дълбините на земята, за да изследва тъмните кътчета на човешката природа. В пътешествието си там, където се събират съгрешилите души, приживе с различен статут – от високопоставения управник до последния пияница в кръчмата, той набляга на равенството, в крайна сметка, на всички пред бог.

В представената от Уилям Бугеро сцена се намираме в осмия кръг на ада, отреден за фалшификаторите и измамниците. Капочио, еретик и алхимик, е ухапан за шията от Джани Шичи, който пък приживе узурпира самоличността на човек, който вече е мъртъв, за да си присвои неговото наследство.


© Mr.Bacchus2018
 

Какво усещане за бруталност и насилие медиира това високо почти три метра платно у разгледащия го! Сякаш цялото ти същество бива завладяно от усещането за първична, доминираща страст.

Жилите, изтъкаващи двете тела са обтегнати до крайно напрежение. Около тях дякаш се чува цвъртенето на плът, изпичаща се във вечните адски пожари. Всичко става един ужасяващ шум, звукъ от разкъсване на мускулите, счупване на тазови кости, гърди се отварят в парлива рана. Тази картина е оглушителна и обезсмъртява фаталната съдба на човек, уловен между избледняващата си човешка същност и звяра.

Всички атрибути са налице: готически вампиризъм, първичен канибализъм, еротизмът на звяра. Двете тела са обвързани взаимно от плът и грях в ада, осъдени да преживяват отново и отново своето проклятие.

Художникът работи със знакова система, детерминирана от речника на тъмния романтизъм. Избирайки за обект крайни човешки състояния, той изследва пределите на тяхното състояние в момент на върхова страст.


© Mr.Bacchus2018
 

Да оставим за момент настрана мотивът от историята, разказана ни от Данте. Работата на Бугеро, по мое мнение, е опит да се изследва първичната ни, биологична природа. Как тя има силата да влияе над нашата логическа преценка, оставяйки ни безсилни да направим рационален анализ на видяното. Изгубваме се между любовта и страха, женското и мъжкото начало, сенките и светлината и, разбира се, в клишето за добро и зло.


© Mr.Bacchus2018

Художникът провокира „световъртеж на сетивата“, напомняйки ни, че сме същества, които не могат да бъдат точно дефинирани като си изберем конкретно място в някоя от основните бинарни опозиции. 

А вие какво виждате в картината? Ще отклоните ли поглед или ще се оставите да бъдете абсорбирани от нейната емоция, както се случи при мен?

В „Писма до един млад поет“ на Райнер Мария Рилке има едно изречение, което не може да бъде по-подходящо за с;учая:


„В общи линии, единственoто, от което се нуждаем е куражът да се изправим пред странното, прекрасното, необяснимото, което срещаме.“


Честит Хелуин!




Comments

comments