Снощи се състоя откриването на изложбата „Дипломиране“ на Димитър Попгеоргиев . Всички ценители ще имат възможността да я посетят до 20 януари 2018г. в галерия „Сердика“.

Изкуствоведът и художник Калин Николов представи изложбата пред приятели и гости, които се бяха събрали на официалното откриване:

„Димитър влиза в света на културата и на художественото, с обичайната биография на повечето ни художници- професионална гимназия и специфична академия. Предполагам, че и той, подобно на много хора си е казвал: „вярата или невярата на преподавателите ми в мен, състезанието да бъдем първи или да бъдем истински добри, ме кара да търся опора в себе си и само в себе си“. Но когато си задаваш подобни въпроси и изобщо, когато си пред подобна дилема често ти казват, че водиш диалог със странното, субективното. Може би дори с дяволите в теб самия. Уви, тук грешим. Не с дяволите, а с демоните в себе си.

„Демонът е дух“ , както е казал Врубел. Той обединява женското и мъжкото начало. Това е страдащ и тъжен дух, който освен това е и властен, и величествен. Странно е да говорим за женското и мъжкото начало, докато сме заобиколени от еротични серии на художник, който се е посветил главно на еротичното и фигурите.  В добрата еротика чувствеността е космична. По някаква случайност днес намерих една гениална скица на майстора, на която той е правил опит да създаде едно съвършено тяло, плод на мъжкото и женското начало едновременно. Листовете на Димитър приличат на релефи и напомнят на древните храмове, които са илюстрации на митовете, а те от своя страна са олицетворение на диалога на човечеството с Вселената.

Изкуството подрежда нашите обяснения за света и за нас самите. С всеки добър художник, светът се ражда. Ние виждаме създаването на нещата и тяхната космополия. После появата на хората и създаването на теорията ни за човека. А кой всъщност е човекът в изкуството? Древните гърци го наричат антропос- първочовекът. Винаги ми е било любопитно как художниците се хващат за този първочовек и почват да го обличат.“