Fernando Botero, The Street, 2013, Courtesy of Galerie Gmurzynska

Най-колумбийският от колумбийските артисти

Ню Йорк, Барселона, Билбао и Мадрид. Париж, Франция. Гослар и Бамберг, Германия. Вадуц, Лихтенщайн. Йерусалим, Израел и Ереван, Армения. Сингапур. Това са само част от градовете, в които могат да се забележат „балонени“ скулптори, декориращи паркове и други публични места. Също както и от тях, така и от картините на Фернандо Ботеро може да се забележи очарованието на художника от пропорциите, преувеличените форми. Въпреки водещото се като примитивно и дори наивно изкуство поради техническата му семплота, консистентността на стилът и работата му, карат мнозина критици да въведат в терминологията – „ботеризъм“.

Fernando Botero, Self-Portrait as Velázquez, 1986, Private collection

Роден през 1932г, Ботеро лесно развил своя вкус към изкуството, представяйки първите си творби едва на 16 годишна възраст. Вдъхновен от испанските майстори Диего Велаксес и Франсиско Гоя, Ботеро се преместил в Барселона, а после и в Мадрид, където учил в престижната Real Academia de Bellas Artes de San Fernando. В картината „Автопортрет като Веласкес“, артистът отдава почит към класическите испански величия, докато развива и собствения си стил. Въпреки чуждестранното образование и въобще, живот, прекаран в други страни, Ботеро се нарича „най-колумбийският от колумбийските артисти“, в следствие на това, че той разглежда колумбийската традиционна култура в по-голямата част от работата си.

Бикоборство
Въпреки най-честото му асоцииране с южната част на Испания, бикоборството е силно практикувано и в латинска Америка, още от колониалните времена. Дори, „Площадът на биковете“ в Мексико Сити е най-голямата арена в света, с капацитет от над 41 000 зрители. Исторически погледнато, Колумбия не се отличава по нищо освен това, че наскоро правителството бе принудено да забрани не само бикоборството, но и боят между петли и родеотата, поради съображения за защита на животните. Интересно е, че Ботеро прекарал две години от живота си в подготовка за професионален бикоборец или тореадор, но след това открил артистичните си заложби.

Fernando Botero, The Pica, 1984, Private Collection

В „Пиката“, той запечатва първия етап на борбата, в който, „пикадори“ промушват бика по врата, с цел да отслабят животното. Всичко приключва с нахлуването на бикобореца в арената, за да довърши животното. Счита се, че само бикоборците имат необходимите качества и за това излизат най-накрая.

Музика, литература и изобразително изкуство
Ботеро веднъж споменал, че човек има нужда и от трите, „за да компенсира за грубостта и материализмът в живота“. Въпреки разнообразието от жанровете в различните изкуства, „кумбия“-та се счита за най-популярния стил на музиката и танцът, като с времето не се е задържал единствено на местно ниво, а е успял да се разпространи из цялата Латинска Америка.

Fernando Botero, Dance in Colombia, 1980, The Metropolitan Museum of Art

В горната картина, „Танцът в Колумбия“, Ботеро показва двойка, която се движи енергично под ритъма на музиката. Въпреки, че и двойката, и танцьорите са добре облечени, художникът намеква за работническия корен на „кумбия“-та, рисувайки разпиляни плодове и цигари на дансинга.

Fernando Botero, The Poet, 1987, Private Collection

В литературния свят, пък, светът на „кумбия“ е най-често асоцииран с писателя Габриел Гарсия Маркес, който печели „Нобелова награда“ за романът „Сто години самота“, поставяйки на преден план бумът на латинската литература през 60-те и 70-те години.

„Поетът“ представя писател, търсещ вдъхновение сред природата, заобиколен от плодови дървета, моливи и хартиени листа. Може би това е била и обстановката, сред която Гардиа Маркес измисля едни от най-добрите си къси разкази, послужили за началото на направлението „realismo mágico“, жанр, обединяващ фантастични елементи с каноните на тамошната култура.

Провинцията и градът 
Преди да се сдобие с независимостта си от Испания през 1819г, Колумбия включвала Венецуела, Еквадор и Панама, както и части от Перу, Бразилия и Гвиана. Въпреки, че на нея се гледа като на малка държава, Колумбия е успяла да си върне достатъчно територия, като в настоящ момент, разполага с излази към два океана – Атлантически и Тихи, а както и онази част от Андите, която разделя крайбрежната част на континента от Амазонската джунгла.

Fernando Botero, Picnic, 1989, Private Collection

В „Пикник“ може да се види природната обстановка, сред която се намира двойка, релаксираща след обед с различни екзотични плодове. На заден фон изригва един от активните вулкани на Андите. Самият Ботеро е от града. Въпреки че не може да се мери с космополитността на Богота, с 10 милиона население,  родният му град Меделин, претърпява културен и туристически ренесанс.

Fernando Botero, The Street, 1995, Private Collection

Въпреки, че е вдъхновена от Меделин, картината „Улицата“ може да служи като отражение на повечето градове в Латинска Америка. С калдъръмен път и стари сгради, обстановката е в контраст в това, което изглежда е средата на работен ден. Свещеник, семейство, бизнесмен, всички те се поздравяват преди да продължат със забързаното ежедневие.

Колумбийската стигма
Въпреки културните ценности и богатство, историческото наследство, красивите пейзажи, дълго време страната живее с клеймото на политическата нестабилност и насилието. От 1964г, леви бойни групи като FARC и ELM водят бунтове срещу правителството, което изпитва сериозни затруднения с поемането на контрола в Колумбия, което е довело и до създаването на контра-правителствени десни организации, които опитват да се справят с бунтовниците сами, отвъд пределите на правителството. През изминалите десетилетия и двете страни са били замесени в друг генерален проблем на страната, а именно – наркотрафика, коалирайки се с босовете на картели, какъвто е и небезизвестния Пабло Ескобар.

Fernando Botero, Car Bomb, 1999

„Кола бомба“ е начинът на Ботеро да репрезентира тези държавни проблеми, които се отразяват на страната вече повече от половин век, поддържайки най-продължителния конфликт в историята на западното полукълбо на планетата и заставайки на второ място след Сирия в класацията за преселени хора. Чрез мирен договор, наскоро групировката FARC се задължи да разоръжи своите войници и да предаде оръжията на Обединените нации, но въпреки това, другите бунтовнически организации продължават да бъдат активни.

По настоящем, „най-колумбийският от колумбийските артисти“ живее в Монако.

 

 

 

 

dailyartmagazine

Comments

comments