Историята на Иво Христов е необикновена и вдъхновяваща, защото едва на 17 години той е успял четири пъти да пребори смъртта и в момента е автор на шест книги, като продължава да пише и твори.

Всичко започва през 2014 година, когато му е поставена диагнозата Неврофиброматоза тип 2, според която организмът му е склонен да образува доброкачествени тумори. До днес момчето е преживяло 4 мозъчни операции, но нищо не го е пречупило. Тъкмо обратното в момента е в стабилно здравословно състояние и е най-младият писател на хорър разкази в България. Носител е на детска Вазова награда на Община Сопот. Иво Христов споделя пред Sofiapress за постиженията си:

След като си чул тази тежка диагноза, какво отключи в теб стремежа ти да пишеш и издаваш книги? Как успя да се самосъхраниш и дори да се мотивираш?
Не съм напълно сигурен дали успях да се самосъхраня, но писането определено ми помогна. Открих, че мога да пиша през зимата на 2014/2015 година. Вярвам, че когато отключих църквата на Коледа същата година, молитвите ми бяха чути. Стремежът ми беше отключен от силното желание. Да изливам страхове и други чувства на хартия.

Преди няколко дни стана на 17 години. Как се чувстваш след като преди четири години ти съобщиха диагнозата, че имаш няколко туморни образования и ти остават две седмици живот, а ти успя да надживееш и пребориш болестта?
Чувствам се като победител и макар да нямам себе си за силен и борбен човек, ще излезе, че съм именно такъв. Не мога да се оплача с нищо. Водя напълно нормален живот, работя, имам планове, уча. Разбира се, има и такива дни, в които мисля за проблема и за непредвидимостта на бъдещето. Въпреки всичко вярвам в щастливите краища.

След поредния контролен преглед в Германия на лява ушна кухина и на малкия мозък, какво се случва с теб и със здравословното ти състояние към днешна дата?
Здравословното ми състояние за момента е стабилно и това е видно от последните изследвания. По препоръка на лекарите в Германия, ще направим още 3 вливания с лекарство „Авастин“, след което отново ще отидем на преглед. Искрено се надявам да не се налагат повече операции.

Какво ти дават книгите? Кои книги са ти повлияли по някакъв начин в живота?
Книгите освен знания, ми дават и сили, вдъхновение да творя. Някои книги на любимия ми автор Стивън Кинг определено промениха виждането ми за живота и желанията ми. Той е и автора благодарение на който започнах да пиша. Любимите ми негови произведения са – „Гробище за домашни любимци“, „Тъмната половина“, „Мизъри“… Мисля, че още дълго бих могъл да изреждам заглавия и не само на негови творби. Чета много и разнообразно.

Две от книгите на Иво Христов „Приятелите умират заедно“ и „Животът не струва пари“

Повечето млади писатели пишат за любовта. В твоте книги ти пишеш главно за страха и за смъртта. Защо младо момче като теб, се е насочило именно към по-мрачната тематика? Защо избра именно хоръра за свой жанр на книгите, които пишеш?
Все още не познавам добре любовта, а и има стотици, дори хиляди книги на подобна тематика. Моя принцип е следния: Пиши за нещо, което познаваш добре, изненадай читателите! Малко или много, всичко което през което преминах беше един хорър в реалността. А всичко е по-трудно и страшно, когато се случва наистина.

Сравняват те със Стивън Кинг и те наричат българският Стивън Кинг. Ти откриваш ли прилика между вас двамата? И какво би искал да вземеш от неговия стил на писане?
Това е чудесно! Харесва ми, че ме сравняват с него, макар да не е напълно заслужено. Точно така, Стивън е велик автор, човек който буди възхищение у мен. Всеки автор има различен стил и през последната година и половина аз съм се насочил повече към трилърите, но обмислям и някои идеи за хорър разкази. Ако бих могъл да взема нещо от Стивън Кинг, то това ще е упоритостта. Той е човек, който се занимава с писане цял живот. И определено го прави с любов.

На 7-ми юли ти получи детска Вазова награда на община Сопот. Какво означава за теб тази награда?
Означава много повече, отколкото мога да изразя с думи. Означава, че все пак съм направил нещо; че вървя по правилния път. За мен е голямо призвание да съм носител на тази награда. В една година получих четири награди, с които се гордея. Не минава ден без да ги гледам гордо на полицата, потривайки ръце доволно.

Какво искаш да кажеш на читателите чрез своите книги?
Искам да им покажа колко непредвидим може да бъде живота и че трябва да се обичаме, да бъдем честни един към друг. Точно за това героите ми са обикновени семейства, при които злото идва бързо, без предизвестие.

Иво Христов с последния си роман „Отломки от минал живот“

Наскоро излезе първа част от последната ти книга „Отломки от минал живот“. Да очакваме ли скоро втора част на книгата?
Това е въпрос, на който бих искал да отговоря по следния начин: Да, разбира се! За съжаление на този етап не бих могъл да го направя. Да, работя върху нов проект, отново свързан с разследване на детектив Оливър, като този път той е изправен пред още по-методичен и умен психопат и въпреки това не мога да обещая, че ще я издам тази година. Интересът от страна на читателите също е важен. Пък и нищо не ми пречи да пиша за себе си. Аз съм малко ревнив, щом стане дума за романите ми. Браня ги. Има нещо магично и зареждащо, когато никой не е чел книгата ти. Гледаш думите, преправяш, наслаждаваш се на всичко това и книгата е само твоя. Можеш да правиш каквото си поискаш с нея. Издадеш ли я, вече не ти принадлежи.

Преди повече от година вървеше подготовката на книгата „Портиерът на ада“, но все още не е излязла. Какво се случи с нея? Ще я издадеш ли в скоро време?
Този въпрос не го очаквах, наистина. Файлът на тази книга е в компютъра ми. Ще бъда честен, не се получи както очаквах. Скоро ще я напиша отново. Ще я започна отначало и другата година ще я издам. Корицата се получи супер и главно тя ми е цел за публикуването на творбата. Благодаря ти, че ме подсети, сериозно ще се замисля за пренаписването ѝ.

В първата ти книга „Приятелите умират заедно“, един от разказите ти завършва с думите, че е хубаво човек да се страхува поне малко. Защо човек трябва да се страхува според теб? От какво се страхуваш ти и какво ти дава сили да пребориш страховете си?
Дълбоко в себе си, ние ежедневно се страхуваме. Иронично е, но е и истина, че единственото сигурно нещо в живота е смъртта. Понякога настъпва момент в живота, когато смъртта изглежда утешителна, вече не се страхуваш от мрака, а повече от болката тук, на земята. Идва ми на ум един цитат от книгата „Град отчаяние“ на Кинг. Там пишеше следното: „Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?… Понякога Той ни кара да живеем.“ Това е самата истина. Моите страхове не са много. Единственото, което искам е здраве за мен и семейството ми.

Към какво се стремиш в момента и за какво мечтаеш?
Искам спокойствие. Всичкия шум около издаването и представянето на книга, изтощава. Лятото ще почивам повече, ще обмислям идеи, ще пиша. Мечтая да се реализирам в чужбина и дори леко по леко работя над осъществяването на тази мечта.

Бих искала да обърна внимание, че лечението на Иво Христов е много скъпо, за това все още има открита дарителска сметка. Ако и вие желаете да помогнете, все още можете да го направите на:
POSTBANK BG47BPBI79404078032501- Иво Ивов Христов

Comments

comments