Изкуството дава възможност на всекиго да изпъкне чрез свой собствен стил. Известни са ни най-популярните художници, които сътворяват неповторими шедьоври, отекващи във времето. Немалко са хората, които опитват да възпроизвеждат техните творби, но това е почти невъзможно. И все пак – има творци, чиито деяния са далеч по-непосилни за дублиране. Това е така не толкова заради крайния резултат, колкото заради начина, по който се твори. Ето какво имаме предвид:

Аржентинецът Леандро Гранато е на 27. Негов въхновител е американецът Джаксън Полък. Дотук нищо необичайно. Лео обича да рисува, но това, което е нестандартното е, че не го прави със своята дясна ръка, а със своето дясно око. Още от дете той забелязва, че има някаква странна връзка между носа и окото му и започва да изкарва течности през органа, предназначен за виждане. Оказва се, че въздух и всякакви течности, вкарани през носа му, могат да излязат през окото. Просто поставя боички в ноздрите, стиска ги, напъва се и цветната течност излиза през окото. Вече доразвил и доусъвършенствал се във времето, Леандро Гранато използва тази своя странност (а защо не и дарба), за да твори. Няма точно определено време, за което да бъде готово произведението му. Някои се получават за десет минути, а други му отнемат дори месеци. За своя труд аржентинецът получава до 1500 паунда на изображение.   

„Ти можеш да рисуваш с окото си, но аз пък творя със собствената си кръв“ – така биха звучали думите на Винсънт Кастилия, но не преносно, а напълно буквално. Точно така, 35 – годишният американски художник създава своите картини чрез кръвта си. Повечето му творби са в сферата на ужасите. Те са едноцветни и са относно живота, смъртта и човека. Мненията и отзивите са много разнообразни и логично, немалко от тях са напълно противоположни. Някои смятат, че това е сатанистко и напълно недопустимо, други твърдят, че това е прецедент и уникалността на творбите трябва да бъде поощрявана. Трети, пък, обвиняват американеца, че залъгва хората и че това всъщност не е неговата кръв. Самият Винсънт Кастилия опровергава тези мнения и заявява, че причината за различния му подход е, че иска да е колкото се може по-свързан с картините си. Няма да се учудя ако в близкото бъдеще някой започне да оставя части от кожата си по рисунките, именно с този довод.

Другите техники, които ще споменем, може и да не са толкова невъзможни за дублиране, колкото тези на Леандро Гранато и Винсънт Кастилия, но определено също се доближават до котата неповторими:

Украинска група създава своите произведения под вода. Гмуркат се в Черно море с кислород, позволяващ им да останат на дъното до 40 минути, използват дъното, полагат платно върху него и започват да творят. Картините им не са шедьоври, но все пак процесът определено е повече от любопитен и заслужава адмирации.

Какво да кажем обаче за Кира Варшеги (рисува с гърдите си), Тим Пач (твори с половия си орган), Ани К. (използва езика си, вместо четка) и Хонк И, която използва баскетболна топка, но въпреки това картините ѝ са изпипани до последния детайл. Ако мислите, че те са шокиращи, твърде отблъскващи и неприятни, по-добре спрете дотук, защото следващите герои вдигат още повече летвата.

Те са Мили Браун и Вал Томпсън. Затегнете коланите и бъдете готови. Браун често повръща. Но не защото има някакъв сериозен здравословен проблем, просто това е начинът, по който създава изкуство върху бялото платно. Томпсън пък почти постоянно има досег до хората, които са си отишли от този свят. Той обаче не е нито погребален агент, нито гробар, нито шофьор на катафалка. Той просто рисува с останките (прахта) на починали хора. Смятам да спестя подробности от процесите на работа и на Мили Браун, и на Вал Томпсън. За всеки случай.

Надявам се материалът да не ви е отблъснал от изкуството. А щом сте стигнали дотук, поздравления, издържали сте до самия край.

Comments

comments