В Европейската година на културното наследство Градската художествена галерия във Варна организира представителна изложба на художничката Бронка Гюрова (1910-1995). Със своето изкуство тя се е утвърдила като класик с национално значение за България.

Изложбата преодолява едно дълго отсъствие от художествения живот на Варна. „Израснала съм във Варна. Обичам този град и го смятам за второ родно място“, пише Бронка Гюрова в своята автобиография. Тя се превръща в част от културата на Варна членувайки в Дружеството на варненските художници и представяйки творчеството си в организираните годишни художествени изложби през 40-те години на ХХ в.


Бронка Гюрова навлиза в полето на българското изкуство през 1930-те години като част от две движения – Новите художници и Жените художнички в България, симптоматични за европейската ориентация на българската култура от това време. Утвърждава се като живописец през 1940-те години с живописни произведения в жанровете на пейзажа и портрета. Художествената критика я оценява високо като художник на лиричния пейзаж, но в произведенията ѝ се откриват характерните за постимпресионизма и неосезанизма рационалистки конструктивистки художествени кодове, формирани под влияние на образците на европейското изкуство.

Реалното пространство е заменено от живописно, ненаративно и безповествователно. Формата първо е изведена до своя геометричен първоизточник и след това е синтезирана в обобщени пластични обеми. Мигът е откъснат от времевия континуитет. Зрителното поле е максимално оптически разширено. В много от произведенията художничката ползва фронталната гледна точка. По този начин живописта на Бронка Гюрова изхожда от обективния наглед, но се еманципира от неговата тривиалност.

С тази концепция за картинното се отличават живописните произведения, представени в първата самостоятелна изложба на Бронка Гюрова през февруари 1943 г. в София, открита със слово на Константин Константинов, както и в изложбата ѝ през месец май същата година във Варна, открита със слово на проф. Янаки Арнаудов. Тази концепция за картинното е причината Бронка Гюрова и нейният съпруг – художника Елиезер Алшех да бъдат определени от официалната критика за „формалисти” и да им бъде отнета въможността за работа и реализция. Те напускат България през 1951 г. Установяват се в Буенос Айрес – Аржентина. Бронка Гюрова изпитва нестихваща носталгия по България и продължава да бъде част от българската културна среда. Неколкократно посещава страната. През 1980 г. по покана на Съюза на българските художници представя самостоятелна изложба с пейзажи от Балчик, Созопол, Брюксел и Аржентина. Част от произведенията са откупени за фондовете на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия, галериите във Варна и Добрич, а други са върнати в Аржентина.

Днес благодарение на Деяна Алшех, дъщеря на художничката, картините са отново у дома и се представят във Варна 75 години по-късно. В експозицията са включени произведения от фондовете на Градска художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна, Софийска градска художествена галерия – София, Художествена галерия – Добрич, Регионална библиотека „Пенчо Славейков” – Варна, Семейна колекция Деяна Алшех и частни колекции.

Comments

comments