Телелвизията е в основата на изграждането на масовата култура. От десетилетия тя обединява поколение след поколение със своя обособен график на новини, вечерни програми, сериали и шоута. Дори след появата на интернет, тя продължава да утвърждава своята позиция. Какво ще бъдат последиците в културно отношение, ако този утвърден модел бъде разклатен? Компанията „Нетфликс“ предлага като услуга противоположен модел за консумиране на ТВ съдържание, съобразен с навиците на интернет поколението. Масовата култура става все по-дефрагментирана, популярната култура не съществува както в своята поява през 60-те, но е подхранвана откъм съдържание и многообразие както никога досега.

Разликата, която Матю Арнолд прави в „Култура и анархия“(1869г) между масова и висока култура се отнася до по-сложната естетическа концепция на творбите, която само добре подготвения предварително елит може да оцени. Нужен е културен опит, който понякога се изгражда с години, добро образование, семейна традиция и подходяща среда, която да обогатява индивида, за да може той да възприеме и оцени дадена творба. Масовата култура се възиприема с негативни конотации именно заради своята достъпност и лесна възпроизводимост.

С индустриаланата революция и притока на хора към града, значителено по-голям брой културни продукти стават възможни за употреба. От една страна има възможност за масово производство, от друга страна след промяна на работния ден от 12 на 8 часа, работниците разполагат със свободно време за развлечение. Интелектуалците от този период за притенснени за своята утвърдена позиция: мястото на човек в обществото като ситуиране в градската среда е променено. Всеки може срещу определена цена да отиде на концерт или да седне в кафене. Как може обаче даден продукт, който е лесно и масово възпроизводим, да има каквато и да е стойност в областта на изкуството? Произведения, които имат аурата на значимост, са ограничени откъм брой, по-малка група от индивиди има привилегията да разполага с тях. Те отнемат време и интелектуален труд, за да бъдат създадени. Освен това всичко, което излиза от необразованата работническа класа е заплаха за традиционното общество и има ниска културна и естетическа стойност. Това е мнението на един ограничен елит от края на 19-ти век, чиито доводи често се опират на загубата на утвърдена лична позиция.

Egon Schiele – Act of Love, oil on canvas, 1910’s – The artist was well know for erotic nudes he had created in the 20th century.

Напредъкътна технологиите снема нуждата от заемане на място в мюзикхола или концертната зала. От началото на 20-ти век достъпни стават редица списания, комикси и фотографии. .Първоначално с радиото, а след това и с появата на телевизията за първи път през човешката история става възможно голяма част от обществото да съпреживява един и същ културен продукт по едно и също време.Цяла една нация гледа едновременно речта на президент, вечерен сериал като „I love Lucy“(САЩ), „Ние сме на всеки километър“, „Doctor Who“(Великобритания, 1963-1989), реклами и др. Това съдържание се превръща в културен образец на масовата култура.

Peter Blake – Sgt Pepper Beatles Cover, 1967 – image via hypergallery.com

Америкаснките социолози се опитват да изследватн нейните характерни белези и въздействие. Сред най-яростните критици са Дуайт Макдоналд, който се изказва негативно относно кичозността и консумативения й дух: „Масовата култура е натрапена отгоре. Тя се фабрикува от наемници на хората на бизнеса, нейната публика са пасивните консуматори, като участието им е ограничено до избора да купят или не“. По-умерени към медийната масова култура като все още сравнително нов феномен са Маршал Маклуън и Едгар Морен. В своите излседвания от 1964г. Маклуън я нарича „уникална“ и „мозаечна“ и подчертава качество й да бъде адаптивна спрямо нуждите и очакванията на публиката. Морен стига дори по-нататък в „Духът на времето„. Тя е насочена към огромен конгломерат от потребители. Успява да интегрира митове, символи и образи, натрупва естетически опит отвъд национални, религиозни и традиционни устои. По този начин обединява на едно планетарно ниво: „Масовата култура свързва в едно пълнолетие и празнотите на цивилизацията, която я е създала и точно с това тя става първата универсална култура в историята на човечеството. Като такава култура тя се оказва въздесъща, всепроникваща, непризнаваща нито търговски митници, нито държавни граници. Благодарение на масовата култура нашата съвременна ситуация не е тази на многократния избор между малко алтернативи, а тази на свободни избор между много и различно оцветени алтернативи“. Прекрасен пример са филмите на братя Коен и Тарантино, книгите на Мураками, Хермен Хесе, музиката на Майлс Дейвис и др.Свободата на избора е основен компонент за спокойно съществуване при наличието на демократично самосъзнание.

Илюстрация по книгата на Харуки Маруками „След мръкване“

Франкфурската школа(20-те – 50-те години на 20-те в.), чиито представители са Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Хабермас и др. критикува масовата култура през призмата на марсиските идеи. Елитистка по своя характер, школата противопоставя „високите ценности“ на вулгаризма на индустриалния свят. Културната индустрия сама по себе си поставя пазарна стойност на продукти, които би трябвало да имат идеална цел и да са достъпни за всички. Цената поставя граница пред индивидите – не всички могат да си позволят да консумират произведения на изкуството. С цел печалба, тя създава „фалшиви“ ценности и илюзията, че обществото се нуждае от набор от продукти, за да бъде щастливо. Освен това масовите културни продукти като тв и радио програми, булевардни романи, музика имат сладникав и блудкав характер, възпитават индивида на фалшиви ценности и разсейват от „истинския“ свят и проблеми. Консумирането им сегементира спрямо продуктите, които се потребяват – съответната класа потребява съответните продукти и се себеотвърждава чрез тях. Културната индустрия универсализира обществото, но по повърхностен и лишен от морални устои начин.

Roy Lichtenstein – Whaam!, 1963

Критичната теория на Франкфурската школа се съсредоточава предимно върху масовата продукция, а не върху индивидуалните творения на музиканти, писатели, художници. Тя не можде да бъде приложима от днешна гледна точка, когато именно функционирането на „капиталистическото масово потребление“ води до напредъка на технологиите и достъпа до създаването на платформите YouTube, Spotify, Soundcloud, сайтове, в които се споделя визуално изкуство, дигитализиране на книги и множество други процеси, чрез които достъпът до всякакъв вид изкуство е бърз и лесен. Споделеното знание позволява до развитието на отделни личности като артисти, ескпериментиране и изразяване с интензитет и динамичност, непостигани досега в историята. Музканти като Дани Браун, God Speed you black emperor, Майло са само малък пример за това как еволюирането на популярната култура позволява творците в днешно време да разполагат с огормен ресурс от предходни произведения и да разширяват все повече своя креативен и творчески капацитет .Франкфурската школа критикува стандартизацията, но самата тя се придържа към подобна в даването на твърди оценки за категории като „истински“ и „фалшвии“ ценности. По този начин задушава правото на индивидуален избор – какво представлява „истинска“ нужда? Универсална за всеки индивид ли трябва да бъде? Тя се свежда до набавянето на базови продукти като храна и подслон и изключва нуждата да се избегне от скуката и по-комплексните желания на индивива. Едва ли някой в днешно време би считал дори за нужно да оправдае стремежа си да запълни свободното си време с каквото счита за достатъчно забавно и увлекателно.

корица на албума на God speed you black emperor – „Lift your skinny fists like antennas to heaven“

С прдивижването до наши дни е все по-трудно да се говори за „висока“ и „ниска“ култура, за „масова“ или „елитарна“ такава. Достъпът до малък набор от инфорамционни източници като водещ вестник, радио или тв предаване отдавна вече е в историята. Досегът до даден културен продукт не изисква физическо присъствие(като концерт) и дори притежаването на дигитален носител като плоча, касетка или диск. Демасофикацията на информацията води до демасовизиране на „масовото общество“ до отделни индивидуализирани и демасифицирани индивиди. Груповият акт като слушане на радиопрограмата, тв новините или вечерното шоу също е история. Човек може да гледа и слуша каквото иска, когато и където е удобно за него. Индустрията предлага огромен набор от услуги, които позволяват на индивида да прави своите културни избори на база своето фоново знание, начин на мислене и предпочитания. И преди да се навлезе в патетична защита на на свободното развитие на култура и изкуство, трябва да се обърне внимание на феномена Нетфликс. Политиката на компанията да генерира индивидуалните предпочитания, за да дава на зрителите възможност да гледат това, което искат води до създаването на културни продукти като „Orange is the new black“(2013), „House of cards„(2013), в които се говори за теми, не споменавани така открито до този момент в телевизионни програми.

И по важното. Структурата на телевизионната медия, чиято стабилност е непоклатима от деситилетия и седи в основата на изграждането на въпросната масова и оттам субкултура е на път да бъде преструктурирана и излъчваните през нея културни продукти да ппридобият съвсем различен смисъл на възприятие, смислово значение и достигане до съответната публика.

следва

1. Ортега-и-Гасет, Хосе, Бунтът на масите. – София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993г. \

2. MacDonald, Dwight A Theory of Mass Culture. 1957

3. Морен, Едгар, Духът на времето. – София, Издателство „Христо Ботев“, 1995г.

Comments

comments