Когато Джон Тилман е добър, той е много добър. Майстор на мелодичното звучене. И истински поет, когато иска да бъде такъв. Father John Misty, верен на своя стил, е все така погълнат от себе си. Но със своя четвърти албум, под псевдонима Father John MIsty, показва едно ново усещане за емпатия и уязвимост, без да губи и частица от своя сарказъм.

След като превърна острия си цинизъм и безпощадна мизантропия в колекция от саркастични и едновременно закачащи те със своята емоционалност колекция от песни в албума „Pure Comedy“ от 2017г., музикантът работи още по-фокусирано върху следващия си проект. И той е вече факт. God`s favorite costumer е вглъбен и насочен към Аз-а проект, по чиито текст и композиране Джон работи в продължение на шест седмици, изолиран сам в хотелска стая, по средата на екзистенциална криза. Албумът навява усещането, че Тилман, излязъл от своето тялото, се разглежда като студен наблюдател отстрани, докато неговото алтер – его Мисти се държи скандално на публично място, изпраща параноични съобщения на жена си по средата на нощта и многократно се пита дали любовта е достатъчно изкупителна, за да го спаси.

Колкото и мрачно да звучи всичко това, усетът на Джон за мелодичност и неговите духовите и емоционални лирики издърпват десетте песни в албума от ръба на нихилизма и депресията. В тях Елтън Джон среща Хари Нилсън в закачлив поп ритъм от 70-те, като общото звучене се придържа към един интелигентен аранжимент, съчетал пиано и китара в низ от нестандартни сола.

За момент Джон почти звучи сякаш се подиграва сам на себе си за своя разпад. На фона на лирична китара, той припява: „Господин Тилман“ от гледната точка на безизразната преправена вежливост на хотелски служител, чиято загриженост за гост, който очевидно не се чувства добре, е чист бюрократичен интерес. В „Замъкът“, под акопманимента на меланхолично пиано, той обмисля да си вземе домашен любимец, за да успее да се научи най-накрая да се грижи за някого другиго, освен за себе си. Но накрая студено заключва: „Няма да има никакъв смисъл, след като живееш на рум сервиз и платено почистване. В „Моля те, не умирай“ пък той разменя своята и тази на жена си гледни точки. В първата част той се самокритикува за „поредната пропиляна сутрин“ далеч от нея, за да премине във втората част на песента към нейната перспектива, в която тя го умолява настойчиво да бъде с нея.

Добива се усещането, че дори в най-мъчителните дълбини на своя срив, образът на съпругата служи за спасителна светлина в „мрака“. В „Достатъчно глупав, че да се опита“ той допуска, че да срине тотално живота си и да започне на чисто, от нулата, е единственияt възможен изход за спасение. Като да натисне някакъв апокалиптичен бутон за стартиране отново. В момент на просветление той пише: „Предишната вечер ти писах. Казах, че мисля, че съм готов да се прибера вкъщи“. Звучи като прекалено тежък багаж за инди – фолк албум. Осъзнавайки всичко, на което креативните му импулси я подлагат, дори и когато не е по средата на творчески процес, той си представя в „Текстописецът“, че тя е тази, която пише песните: „Ще ме събличаш ли многократно на публично място, само за да покажеш колко внушителна и гола можеш да бъдеш?“ – чуди се той.

Сантиментът е търсене на самозащита, но в никакъв случай не е самосъжаление – това не е в стилът на Тилман. Всъщност в албум, толкова смущаващ, колкото е „God`s favorite customer“, той все още успява да подкопае искреността с типичната си склонност към абсурд. Все пак това е човекът, който  успява да намери метафора за любовта в изразите „перверзник в претъпкан автобус“ и „един труп, оставен да се разлага на жегата“ в песента „Диамантите, будещи разочарование, са най-редки от всички“. Но дори и Мисти не е имунизиран от прочувствени моменти – той звучи толкова нежен, изпращайки мили думи в „Ние сме просто хора(и никой не може да направи много срещу това). Песента е вдъхващ успокоение начин да се сложи край на албума след богатия набор от несигурности и паранои на автора. Искрената изповед на Тилман определено не го превръща в някакъв слаб мекушавец, но със сигурност показва, че някъде под цялата хаплива обвивка сърцето му все още бие.

Comments

comments