Не.

Обичаме се за пред фейсбук, обичаме се за пред приятели, обичаме се, когато ни е скучно или самотно. Нашата любов е илюзорна и се крепи на един допир живот, също като сапунен балон- създаваш го лесно, изглежда красиво, чисто и блестящо. Толкова чисто, че можеш да се огледаш в него. Уви, по някое време на човек му омръзва, иска да си направи нов балон и просто оставя стария да се рее в небесата.

Любовта днес изглежда като нереална реалност.

Хибридната обич, която демонстираме в 21 век не може да бъде сравнявана със силните чувства, които са свързвали нашите родители, баби и дядовци едно време. Тогава, когато не е било нужно да се уговорите предварително по месинджър; тогава, когато цветята са били истински, а не просто виртуални емоджита.

Хората твърдят, че младото поколение има по-добър и лесен живот. Но до каква степен животът им е приятен? По-скоро правилният въпрос е до каква степен животът им е живот? Ходят на малко по-скъпи ресторанти, за да се снимат с големите плата за социалните мрежи, а през останалата част от месеца разчитат на бурканите с храна, изпратени от мама и баба.  Посещават забележителности, за да се изтъкнат като културни, патриотични личности, но всъщност дори не знаят какво отбелязваме на 1 ноември. И също както правят тези неща с цел да докажат на другите, че са някого ДРУГ, така се й обичат.

С чужда маска.

Нагаждат се според интересите на обекта им на желание и се превръщат в негов идеал. Добри са, услужливи и разбиращи. За сега всичко върви по мед и масло. Какво обаче се случва, когато  един ден този обект загуби интереса им, засенчен от ново сапунено балонче, от онези чистите и блестящите? “Emi kvot’ takova”. Универсален отговор Ала Божинов.

Квот‘ такова е девизът на цяло едно поколение- това същото, родено след началото на „демокрацията“.  Успокояват се, че всичко ще бъде наред и каквото й да се случи, животът продължава. Това може и да е вярно, но играта с чужди чувства, не е като народната топка от трети клас. Играта с чужди чувства има малко по-тежки последици от няколко синини. Не е „okeyyy“ да се представяш за някого друг и криейки се зад перфектната маска да заблуждаваш така наречения до теб „близък“. Не е „okeyyy“ да обичаш за час-два, да обичаш, когато ти е удобно.

Обичта е игра с прости правила, които обаче отдавна са забравени.

Ако можех да сравня любовта в 21 век с нещо, то това би било „шльокавицата“. Добре позната на всички ни, тъй като съм сигурна, че няма човек, който да не я е употребявал поне веднъж в живота си. Някои ще кажат, че е по-лесно, по-бързо или по-удобно. Но колко точно български е нашият текст, когато е написан на шльокавица? Отговорът е прост-точно толкова, колкото е истинска илюзорната ни любов. Мислиш си, че имаш нещо, а всъщност нямаш нищо. Абе почти като да се опитваш да се нахраниш със захарен памук.

Та така стоят нещата днес. Ние ще продължаваме да си пишем “kat’ si iskame”, да се обичаме “po na6iq si na4in”, а ако някой има нещо против- „nas ne ni interesuwa”.

Comments

comments