На 10 септември от 18:30 часа в Нов театър-НДК, под организацията на издателство „Сиела“, Фондация „Комунитас“ и приятели на Георги Марков ще се състои тематична вечер, чрез която ще бъде отбелязана 40-та годишнина от смъртта на писателя. Като почит към неговата трагична смърт се преиздава в твърди корици емблематичната му книга „Портретът на моя двойник“.

На мероприятието ще присъстват видни български писатели, театрали, журналисти, политици и артисти, сред които Георги Господинов, Росен Елезов и Асен Агов. Те ще припомнят едни от най-запомнящите се произведения на Георги Марков. Водещи на събитието ще бъдат Захари Карабашлиев и Тони Николов. 

По време на събитието ще бъдат представени и новото издание на
„Портретът на моя двойник“ , както и специалният брой на списание „Култура“, посветен на Георги Марков.

Неговата смърт продължава да буди интерес, дебати и спорове дори след толкова време, поради причината, че обстоятелствата около нея пораждат различни конспиративни теории и съждения. Много документи също така са потулени или унищожени, което също допълва общата представа че всичко е съмнително. От една страна имаме най-официалната и популярна теза, че зад неговата смърт стоят Държавна сигурност с Тодор Живков и съветското разузнаване КГБ. Причината е работата му в чужбина за медии като „BBC“, „Дойче веле“ и най-вече радио „Свободна Европа“, което е имало най-сериозна антикомунистическа пропаганда. В основата на работата на Георги Марков в тези медии стои силната критика към българското правителство, българската власт и като цяло социалистическият строй. Не веднъж критикува и родните интелектуалци и културния живот.

Фактите – на 7 септември 1978 г, на моста Ватерло в Лондон, чакайки автобуса за работа, Георги Марков усеща някакво ужилване по крака. Обръща се и вижда как човек се навежда и вдига чадъра си от земята, след което пресича бързо към другия тротоар и хваща такси. Стигайки до работа в BBC, Марков разказва за странната ситуация, а на крака му се появява червено петно. След няколко часа получава треска и е приет в болница. Четири дни по-късно, на 11 септември, умира в болница „Свети Джеймс“. Причината е отравяне с рицин, а в кракът му е намерена капсула, от която отровата се е стекла по кръвта.

Бившите агенти на КГБ Олег Гордиевски и Олег Калугин признават Съветското участието в организацията.

Другата основна теория, контрапункт е, че Георги Марков всъщност работи в полза на Държавна сигурност и напуска България с тяхна помощ. Целта е да се внедри в изброените по-горе западни медии, като не спира да се издига в тях и да събира полезна за социалистическата власт информация. Българският политически елит е толерирал словесните атаки на писателя, защото това бил единственият път по който той да докаже, че действително вярва в анти социалистическата идеология. По това време, радио „Свободна Европа“ е била най-опасната централа за властта. Следователно едно внедряване на писателя в системата, би донесло изключителни ползи на партията. 
Например, в прочутото писмо на Марков до Любомир Левчев, ясно се разбира неприязънта му към социалистическия блок и това как става издигането в тази морално самоизяждаща се система. От друга страна, Левчев казва, че Марков е бил принуден да го напише, защото е било част от задачата му към ДС, с която да затвърди статуквото си на антикомунист. Теорията свършва до там, че Георги Марков е убит от западните служби, разкрили неговата двойна агентура. 

Едно е сигурно – Георги Марков продължава да е фактор в българската литература. За харесващите го, защото все още намират смисъл и правота в думите му. За не харесващите го – защото все още продължават да се разтреперват от ярост при произнасяне на името му. На 10 септември, мисля, са поканени само първите. 

Comments

comments