В луксозното издание с твърди корици за първи път се публикува нецензурираното издание на необикновения дневник.

Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, където 13-годишното момиче и нейното семейство прекарват две години, укриващи се от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век. 

Със „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история оживява отново в луксозно издание с твърди корици и в пълния си, нецензуриран вид.

В най-мрачните времена на миналия век едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух.

Ане Франк води дневник от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. Пише писмата единствено за себе си, докато през про летта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образова телния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свиде телстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация.

Години след смъртта ѝ – през 1947 г. – бащата Ото Франк решава да изпълни волята на дъщеря си и да публикува нейните спомени, правейки съкращения и промени на пасажи и определени формулировки, тъй като в този исторически момент още не е прието да се пише непринудено по сексуални въпроси, особено пък в книги за юноши. Но в пълната и нецензурирана версия на „Задната къща.

Дневникът на Ане Франк“ Ане отваря прозореца към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада и не губи надежда въпреки лишенията и страха от надвисналата смърт. Настоящият п реработен от Мирям Преслер и одобрен от Фондация „Ане Франк“ текст е с една четвърт по-обемен от досегашната версия и представя много по-задълбочен​поглед върху света на едно смело момиче, което умее да вижда красотата и в най-тъмните си мигове. „Задната къща.

Дневникът на Ане Франк“ е историята на всеки тийнейджър… в условия, които малко тийнейджъри познават.

Из „Дневникът на Ане Франк“…

12 юни 1942 г.

Надявам се, че ще мога да ти се доверявам за всичко, както не съм се доверявала на друг.

Надявам се и че ще си ми голяма подкрепа.

28 септември 1942 г. (добавено).

Дотук ми беше немалка подкрепа, каквато ми е и Кити, в която пиша редовно. Този начин на водене на дневник е много по-приятен и едва дочаквам часа, в който ще съм свободна, за да седна да пиша в теб.

Ах, така се радвам, че те взех!

Comments

comments