По повод годишнината 140 години от рождението на Яворов, днес бе представена антологията „Ще дойдеш ти“ със стихове, посветени на поета. Подобна стихосбирка до този момент не е правена, а е важно паметта на твореца да се уважи и помни. В нея са включени автори, представители на различни поколения, вдъхновени от творчеството на Яворов и неговата лична съдба. Всеки от тях прави свой прочит  на битието на този титан на мисълта и делото, съчетал в едно пътя на поета и пътя на революционера и освободителя.

Стихосбирката включва предимно членове на Съюза на българските писатели, сред които са Анжела Димчева, Димитър Христов, Петър Андасаров, Ангел Симеонов, Димитър Данаилов. Освен нея, паралелно се издава и прототипното издание на сборника „Безсъници“.

Боян Ангелов

„Яворов е един органичен поет, той самият е цяла вселена и аз мисля, че ако сме се докоснали до част от чувствата му, то това е достатъчно. Той самият съединява душата и чувствеността на революционера и на интелектуалеца.“ – коментира председателя на съюза Боян Ангелов.

Той допълва, че трябва да се помага на младите творци в днешно време, което според него е бездуховно, а институциите, които трябва да подпомагат българската литература, неглижират това свое задължение. Никоя друга държава не би си позволила да остави без подкрепа родната си литература и за това той изрази благодарността си към Министерство на културата, което подкрепя издаването на антологията.

„Не е случайно, че именно Съюза на българските писатели издава тези две книги, едната прототипна, а другата е изпълнена с имената на много български поети: класици, съвременни поети, различни пера, които обогатяват нашия съвременен литературен свят.“ – с тези думи откри събитието проф. Мирослава Кортенска. То протече под формата на рецитал, по време на който авторите прочетоха своите стихове и изказа благодарностите си към Съюза.

Мирослава Кортенска

Един от авторите, които представляват интерес, е поетът, журналист и социолог Атанас Звездинов. Той написва своите стихове, когато е войник в пощата в с.Стрелча, където е служел самият Яворов. Седял е на стола, на който е седял поетът и като него е разпределял писмата. Оттогава запазва усещането си за дълг към Яворов, което намира израз в стихотворението „Куриер“.

„Много съм щастлив, че днес сте посветили този ден на Яворов. Нека обаче да има и други поводи, за да се сетим, че има българска поезия. И живите трябва да напомнят по-често за себе си, че има и ще има поезия.“ – сподели Вежди Рашидов, който бе специален гост на събитието. – „Ще се радвам много, докато имам сили да помагам на Съюза с каквото мога. Вие знаете, аз съм израснал сред поети и писатели и ще продължавам да бъда ваш приятел. Дано намерим отново нишата, която сме загубили през годините. Жълтото бързо ни заля евтиното бързо ни заля, но съдбовните неща трябва да ги върнем наобратно.“ – завърши той под всеобщи аплодисменти.

Публикуваме стихотворението на Любомир Чернев, което е част от антологията „Ще дойдеш ти“

 

На Мина и Лора

Тъгата не открива любовта ни.
Но не тъгата ни превръща в живи.
Когато си човек – живеем двама.
Когато си мечта – не сме щастливи.
Една любов и смисъл за надежда…
Една жена, която те обгръща
с дълбокото усещане да вглеждаш
каквото мисли твойта мъжка същност.
Една жена, отгледана в покоя
на невъзможното невъзвратимо…
Една жена, живееща от зноя
да бъде жива и да бъде зрима.
Е, две жени… И мебду тях – поетът.
Поетът е самотник във безкрая.
Добре, че двете те безумно светят
с любов, която никой друг не знае!

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Comments

comments