Седмица преди откриването на поредната самостоятелна изложба на живописеца Петър Пиронков, се срещаме със самия него. Художникът подготвя откриването на „Художествена изложба живопис“, което ще се състои на 28 юли от 17:30 часа в Художествена галерия- Смолян. В интервюто за sofiapress той разказа за предстоящата изложба, както и за предметите и обектите, влияещи на творчеството му.

Петър Пиронков

Г-н Пиронков, ще ни разкажете ли за предстоящата Ви изложба в Смолян?
Предстоящата изложба ще бъде много интересна, защото е артистична. Това е една артистична проява в Градска художествена галерия в град Смолян, в една прекрасна обстановка, намираща се в Родопите. Изложбата ще продължи два месеца и половина и обхваща последния ми период, който е представен с едни монументални произведения. Като теми и сюжети е представен човекът в едни абсурдни светове, изпълнени с една живопис, която е типична за България.

Колко са селектираните творби?
Те са 40, целият трети етаж на галерията. Всичките са монументални с монументални сюжети, липсва конкретиката на мястото и обстановката, на държавата. Повече е една духовна живопис, това, което съм търсил в последните ми произведения.

Личен архив

Коя идея, чувство или емоция обединява картините?
Експозицията няма идея. Всяко едно произведение въздейства по различен начин. Това, което съм търсил, е този експресивен, сюрреален свят, в който живеем. Във всяка една картина всеки може да открие себе си, същевременно всяко едно произведение може да стои на всяка точка на планетата без да има някаква конкретика. Общото, което ги обединява е живописта. Тая неповторима живопис, която търся. Така да е нарисувано моето произведение, че самият аз да не мога да се повторя- това е идеята.
По-скоро това са едни лични произведения, мои търсения на едни светове, които са различни всяка едно от друго. Без много съвременност, защото ние живеем в един свят абсурден.

Казвате, че в живописта няма послания, а само внушение и въздействие. Какво бихте искали хората да почувстват, когато погледнат картините Ви?
 Искам  хората да влязат, да намерят себе си в живописта, защото едно произведение не е това, което виждаш. Ние като човешки същества, живеещи в един свят, вече коренно различен и информативен, осъзнахме, че нашите сетива са ограничени. Ние усещаме едно друго присъствие, търсим едно друго присъствие, общуваме по енергиен път. Ние сме енергийни същества, произвеждаме духовна енергия. Целта на изкуството ми е, когато го погледнат хората не да го разберат, не да им хареса, а да провокира едно състояние на духа, което изгражда света, който зрителят вижда. Защото моите картини са една вселена по живописен път, те не са случайни, не са еднодневки, не са за ежедневието.

Живописта е една тръпка. Не искам да бъда харесван, не искам да бъда разбиран, защото разберат ли ме, спира да бъде изкуство. Изкуството за сметка на другите човешки дейности, се доближава да божественост.  Когато разбереш Господ, ти вече нямаш нужда от него. Същото е и с живописците. Когато те разберат, публиката няма нужда вече да те гледа. Никой не гледа разбран, повторен, всеки иска да види нещо нечуто и невидяно. Моите картини са един спрял миг, който е личен. В изложбата всеки ще усети в една или в две картини, които му въздействат, това божествено пространство. Но божествено на човешкия дух, а не на сетивата.

Личен архив

Има ли предмет, място или обект, които да влияят най-много в творчеството Ви?
При мен е силно застъпен символът, особено човешките символи. Това е една асоциативна живопис въпреки че присъства човешката фигура, тя е построена по един много академичен път.  Сюжетът е сведен до символи, за да може зрителят по един социативен път да участва. Това е художествената изложба. Публиката участва в целия спектакъл, само тогава, когато може да вникне, да не си го обясни, да му е интересен.   
Живописта е неповторима, тя е вечна. Проявили се в едно платно и започне да звучи, то става вечно.

А кой е най-често срещаният обект в творбите Ви?
Съвременната жена, която се е развила до много висши състояния. Предимно обектите са човешкото присъствие в една обстановка, която е божествена, тя разкрасява, възвеличава човешкия дух, а реалността е коренно различна.

Смята се, че много често децата надминават родителите си. Стремели ли сте се да надминете баща Ви?
Това е за класации, за хора, които обичат класациите, обичат да надминат, да задминат, да изостанат. Аз имах съдбата и продължавам да живея, да общувам с големи автори. Във всяко едно от изкуствата, считам че това е един начин на живот, това трябва от дете да го приемеш и да го поддържаш, и то ревниво да го поддържаш, защото ежедневието те залива. Различният вкус трудно се обяснява на едни деца, на съпруга или съпругата. Не е лесно да се живее с художник, защото те живеят в собствения си свят, който е неразбираем за другите.

 

Кога разбрахте, че ще станете художник?
Аз от дете рисувам и от дете правя изложби. Всеки си го усеща, важно е човек да не се опитва да прави всичко. Всичко не може да се прави. Един човек, както и един творец обича няколко неща, няколко сюжета, но не може от едната крайност до другата. Човек трябва да е концентриран в това, което прави.

Експериментирали ли сте с други жанрове?
Аз правя всичко, но го пазя  ревниво. Имам си депо- графика, скулптура. Живописта е неописуема магия. Живописното чувство е една дарба, която много рядко се случва и не може да си позволиш да подходиш меркантилно или неразумно към такъв тип дарба. Другото не ми дава такава тръпка.

Понеже правите изложби по цял свят, откривате ли разлика между българската аудитория и чуждестранната?
Правя множество изложби с коренно различна цел. Целта е публиката да се запознава с моя свят, който е личен. Публиката да гледа живопис, не са моя, а и на различни творци. От каквато и раса да в човек, изкуството въздейства на всички.

А има ли аудитория в България за живописта?
В България винаги е имало. Живописта е създадена по тези ширини. Ние от хилядолетия гледаме и се украсяваме с живопис. Живописта е за българите, както скулптура, писменост, знание.

Но в България всички творци сме омаловажени, защото сме много и всичките сме надарени. В тази маса се ражда качеството, личностния двубой и съответно интереса. Интерес към живопис. Това, че не толерираме, не отглеждаме бъдещите си творци, е друг въпрос, просто такъв е моментът. Минахме през такива периоди, през които нито американци, нито французи биха издържали. Всички задружно са се обърнали срещу нас, защото сме по-добри от тях. В живота мразиш този, който е по-добър от теб. Ние българите сме по-добри от другите.

Личен архив

 Тази изложба не е направена, за да ме харесат. По-добре ме оплюйте, защото тогава сте изпитали някакви чувства, за това, което съм направил. Аз обичам да гледам откритията в художниците. Аз искам да го споделя това усещане, че съм открил нещо у някого другиго. Изкуството не се прави, то е като любовта. Не ти ли идва от душата, всичко е престорено.

Comments

comments