Притча за българската съдба – любов, доброта и служене на другите с обич и смирение

Писателят, драматург и сценарист Кънчо Атанасов ще представи последната си книга „Сбогуване със себе си” на 11 февруари от 18.00 ч. в Литературния салон на Тракийския дом.  Словото на Кънчо Атанасов е вълнуващо, защото обикновените малки истории, разказани от него, представляват цялата палитра на човешкото битие. Той е автор на книгите: „Трета кабина,моля”(1974), „Живи хора”(1976), „Дом без огледало”(1981), „Лятото на гарваните”(1984),„Адам и Ева живеят наблизо”(1987), „Тайните на тайгата”(1987), „Джимо Сиджимката”(1990), „Вариант за оптимисти” (1992), „Сага за селото”(1993), „На крачка от Рая”(1995), „Място под слънцето”(1996), „Последният живот”(2001),„Всичко отначало”(2003), „Бенефис”(2005), „Ефектът на пеперудата – Ирак”(2006),„Лампа на прозореца”. Пет новели на прехода”(2006), „Ефектът на пеперудата –Босна и Херцеговина”(2007), „Ефектът на пеперудата – Афганистан”(2008).  Сценарист е на филмите „Покрив”, „Живи хора”и „Квартал „Акация”. Негови пиеси са „Домъ М. Фабианъ” (Русенски драматичен театър), „Хартиеният човек” (Телевизионен театър) и „Последният живот” (Народен театър „Иван Вазов”).

„…Не можем да направим толкова добро, колкото сме получили от живота, но е хубаво все пак да опитаме…“

 „Сбогуване със себе си” (2018) излиза с марката на издателство „Захарий Стоянов“след като  авторът й Кънчо Атанасов „пътува“ цели 11 години, за да стигне до читателите. Наричат романа притча за българската съдба. Тъкмо тя, българската съдба, вълнува най-много авторът, който живее в малкото дряновско селце Маноя от години, което днес се обитава от двадесетина души, които носят тежкия кръст на времето, в което живеем, но крепят българщината. Може би заглавието звучи стряскащо, но както обяснява писателят, всъщност то има по-дълбок смисъл – през своя живот на човек не веднъж символично му се налага „да се сбогува със себе си“, което значи, че житейският му  път го изправя пред големи промени, предизвикани както от обществено-исторически, тъй и от лични, съдбовни причини. В този смисъл героят влиза ту в едно, ту в друго житейско поприще, променя нагласи,узнава нови неща за хората и за себе си, образно казано неведнъж „се сбогува със самия себе си“. Онези неща, които винаги остават важни и с които човек никога не се разделя са любовта, добротата и служенето на другите с обич и смирение.“

Тодор Коруев

Comments

comments