Прекрасни планини, романтични залези и изгреви, мистични гори, мъгливи езера и други пейзажи във всеки един от сезоните. Рисуването на открито съществува може би откакто съществува и рисуването, но настават времена, в които то придобива сериозна мода и определя стиловите характеристики на различни течения в изкуството. 

Първите документирани „външни“ художници са италианците Агостино Таси (1578-1644 г.) и неговият ученик Клод Лорен (1600-1682г.), който е известен на мнозина като бащата на живописта на открито. Той успява да съживи природата в картините си.

Клод Лорен –  Seaport at sunset (1639), Louvre

Чак през следващия век, обаче, рисуването на открито станало фактор, начело с Пиер-Анри де Валенсиен  (1750-1819) във Франция и Джон Констабъл (1776-1837) в Англия. Те вдъхновили своите ученици да ги последват навън. Валенсиен, например бил учител във водеща школа за изкуства в Париж и редовно инициирал своите ученици към по-често напускане на ателието. Външният свят успявал да провокира художниците, защото притежавал съвсем различни особеност. Променящата се светлина, движещите се облаци, вятърът, метеорологичните фактори, а също и сезонните.

При възможност, една цяла картина би могла да бъде завършена навън. В други случаи просто правели рисунка на пейзажа, а след това довършвали на затворено, но със сигурност се появил нов дух в изобразителното изкуство. Рисуването на открито коствало много повече усилия, но те си заслужавали. Когато се намирали на самата натура, учениците имали много по-голяма и директна представа за светлината и цветовете. Те трябвало да съживят локацията върху платната си. 

Джон Констабъл –  Wivenhoe Park (1816). National Gallery of Art, Washington

През 19 век, пленерът достигнал свой пик. Художниците масово започнали да излизат извън зоната на комфорт. Появили се различни школи на различни места. Барбизонската школа, школата от река Хъдсън, импресионизмът и др. 

През 1824 година в Парижкия салон, Джон Констабъл представя изложба. Неговите сюжети на открито впечатлява младите художници, насочвайки ги към захвърляне на формализма и черпене на вдъхновение директно от природата. И така, в по-късен етап, художниците се събрали в околието на село Барбизон, където прекарали значително време и следвали идеите на Констабъл. Лидерите на Барбизонската школа били Теодор Русо, Жан-Франсоа Миле и Шарл-Франсоа Добини.

Жан-Франсоа Миле –  The Sheepfold, 
The Walters Art Museum

През 60-те години на 19 век, Барбизонската школа привлича едно ново поколение от художници и последователи, създали едно от най-известните течения в изкуството, а именно – импресионистите. Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, Фредерик Базил поставили основите на импресионизма. 

Школата от река Хъдсън също била повлияна от майстори като Джон Констабъл и Клод Лорен. В нея отново на почетно място е природата и мирното съжителство между нея и хората. За най-виден представител може да се спомене името Томас Кол, но той води и последователи след себе си. Пленерът станал и още по-модерен в САЩ, когато много колекционери започнали да купуват картини от Барбизонската школа. Тогава рисуването на открито се превърнало в мода. Поради краткия живот на Кол (умира през 1948г.), през 40-те години на 19 век се появява и втора вълна на Хъдсънската школа. 

Томас Кол –  Distant View of Niagara Falls (1830), Art Institute of Chicago

Снимков материал: Wikimedia

Comments

comments