подпис: Албрехт Дюрер

Масово се е утвърдило мнението, че подписите под създадено творчество имат главно за цел да служат като уникален отличителен идентификатор – авторът се увековечава върху произведението си и засвидетелства различността си от останалите. Ако пък има самочувствието на успял творец – като превантивна мярка срещу плагиатство.  

Подписите обаче могат да бъдат разтълкувани и по други начини. Тяхното предназначение, тяхната история, понякога тяхната невидимост, както и разликата между истинския и фалшивия – нека навлезем по-дълбоко в мистериозните дълбини на подписите.  

Да се разпишеш или да оставиш някакъв знак, неизползван от никого, освен от теб самия. Това, след като вече си завършил своята творба. Идеята започва масово да се разпространява през Ранния ренесанс, когато изкуството се трансформира от съвместна в индивидуална продукция. А какъв по-добър начин за това от подписа?

Точно в тези времена се прочува Албрехт Дюрер – германски художник, математик и изкуствовед. Той започва да използва абревиатурата на името си (AD – от английски), за да маркира творбите си. Това съкращение (на снимката по-горе) добива огромна популярност, като дори се налага на Албрехт да посети съдилищата в Нюрнберг и във Венеция, за да защити авторството си, което било застрашено от множество плагиати. 

Понякога пък подписите допълват картината, усъвършенстват нейната завършеност. Чрез тях се засвидетелства, че работата по творбата е напълно приключила. Дори е имало случаи, в които авторът записва датата на произведението, мястото, където е създадено, както и използваните материали. Те смятали, че по този начи, вече наистина картината е готова – просто нямало какво повече да се добави.  

Някои художници преминават през ярки катарзиси. В едни моменти от живота си творят бяло, а в други черно. Понякога разликите са минимални, но друг път – огромни. Случвало се е и целият стил на дадения творец напълно да се измени. И в тези случаи се появява дилемата – как стотици години след края на битието на автора да сме сигурни кога точно е преломният момент в творчеството му? Тук, в зависимост от самия художник, огромна роля може да има подписът му (стига да е използвал такъв). 

В подкрепа на думите си – ще превърна теорията в практика, благодарение на испанския гений Пабло Пикасо. В началото на своята кариера той се подписва под творбите си с абревиатурата ПР (P R – Pablo Ruiz, а понякога – P Ruiz). По-късно започва да се отбелязва по по-различни и оригинални начини, захвърляйки съкращението. По време на кубизма, чийто представител е, спира всякакъв вид подписи. Това се случва, защото е вярвал, че всичко друго, освен самата рисунка, върху платното е излишно. Акцентът е трябвало да бъде само върху произведението, а подписът е разсейвал зрителя. Най-накрая усвоява известния си начин на идентификация – подпис, допълнен от подчертаваща линия. Отново знак за завършеност. 

Така чрез различните подписи (или самото ѝм отсъствие) много по-лесно се разбира за периодите и промените в стила на Пабло Пикасо (а и не само). 



Понякога, умишлено или не, авторът поставя своя почерк за завършеност на трудно забележимо място, като в добавка, странният начин на писане затруднява още повече зрителя, който така и не забелязва подписа.  

Такъв е случаят с творба на австралийския импресионист Том Робъртс. Години след смъртта му, се установява, че на неговия портрет, изобразяващ Луис-Ейбръхам, има надписи. Те съдържали послание от художника към модела му (Луис-Ейбръхам), написана дата, както и самия подпис на Робъртс, което изключило всякакви съмнения относно авторството на произведението. 

Друг, доста по-фрапиращ и комичен случай с трудно забележим подпис, бил с творба на французина Габриел-Жак де Сент-Обен. Цели 250 години изминали, когато, през 2002г., се разбрало, че произведението не изобразява жена, а е портрет на френския крал Луи XVI. Откритието прави специалист, който забелязва, че в ъгъла е написано наобратно името Луи Огюст (Luis Auguste). Почеркът определено бил на Сент-Обен, като по този начин се потвърдила както самоличността на твореца, така и на модела. 

Понякога подписът може да бъде използван с цел умишлено подвеждане. По този начин се смята, че авторът е един, но всъщност се оказва съвсем друга личност. Такъв е случаят с картина, създадена по време на Втората световна война. Артистът е бил еврей и за да запази творбата си от конфискация и дори деструкция, е принуден да се подпише с друго име. След години, при обстойно разглеждане на произведението, се установява, че истинският подпис, доказващ авторството, се крие в долния десен ъгъл.  

Фалшивите подписи. Често върху обикновени картини се добавят подписи на автори, от които не са. Случва се и цели картини да се създават с едничката цел да се припишат на желания художник. Как обаче се разпознава това?

Единият фактор, който проваля фалшификаторите, е замахът, който липсва при неистинския подпис. Забелязват се едни строго следвани черти, целящи да се доближат максимално до истинската цел. Е, това нерядко си личи. Друг вариант е просто да използваме UV лъчи. А някои автори използват толкова сложни и специфични материали, че просто е почти невъзможно те да се възпроизведат. 

За любителите колекционери е важно да знаят, че подписът не на всяка цена трябва да фигурира върху произведението. Разбира се, че трябва да бъде предпочетена тази, която съдържа инициалите или почерка на художника, пред другата, но все пак, нека не забравяме, че не всеки автор се подписва (такива например са Стенли Спенсър и Кристофър Ууд, които никога не са подписвали своя творба).

Comments

comments