С Даниела Марчева разговаря Десислава Христова

 

Тя е млада, умна, атрактивна, интересна. Занимава се с финансови анализи, а в свободното си време пише поезия. Тя е от поколението на милениалите- тези, за които се смята, че за нищо не стават.  Тя се казва Даниела Марчева.

Причината за срещата ми с Даниела е страницата ѝ във Фесбук „Поезия под жартиера“, в която публикува своите стихотворения.

Началото

Снимка: Петър Хаджиколев

Даниела носи артистичното в себе си от дете. Първоначално желанието ѝ е било да пее. Мечтала е да превземе световната сцена и да се нареди до изпълнители като Бритни Спиърс. Тя участва няколко години във вокална група Аравод, в родния си град Ямбол. „От малка пеех, танцувах, покорявах сцени“, споделя тя. Години по-късно Дани не се отказва от идеята си да пее и се включва в дамски камерен хор „Ирина Щиглич“.

От срещата си с Даниела Марчева, бих могла да коментирам, че тя е импулсивен човек, който постоянно търси нови поприща за изява и може би това е причиата да пренасочи енергията си в друга насока, а именно в поезията.

От студентските си години, тя започва да пише хумористични, забавни стихове, които представя само на близкото до нея обкръжение. „С годините обаче започнах да натрупвам различни видове емоции в себе си и преоткрих писането като моят начин да изразя себе си. Започнах да представям стиховете си на познати и получих позитивна обратна връзка“, споделя тя.

Приятелите на Даниела са двигателя, който я кара да се замисли за по-серизно и дълбоко отношение към поезията. Както голяма част от живота ѝ, и тук всичко се случва  мигновено: „Всичко при мен се случва светкавично. Една сутрин станах с идеята да създам страница във Фейсбук, кръстих я „Поезия под жартиера“ и всичко започна“.

 

„Поезия под жартиера“

Несъмнено страницата на Даниела носи провокативно и любопитно име, каквато е и самата тя, затова нямаше как да не попитам за него.

Много хора ми задават въпроси за заглавието, тъй като когато някой чуе думата жартиер, първосигнално я свързва с еротика, секс, съблазън. Това което исках е името да бъде провокативно, но и да не изглежда леко. Идеята за името ми даде мой приятел. Жартиерът е символ на женската съблазън, на изкуството жената да съблазнява, но реално това е един вид маска, средство, чрез което жената съблазнява. Под него обаче могат да бъдат скрити много лица. Реално искам да опиша мислите, емоциите, душевността на жената, когато свали тази маска”.

Поетесата казва, че това, което се опитва да съблазни у читателите си е техния ум. Представяйки обаче жартиера като маска, скриваща емоции, Даниела описва и какво се крие под нейния жартиер. Според нея всеки човек носи някаква маска навън. Най-често тя служи за предпазване от външния свят, именно от това да не си разбран. „Моят жартиер е моята маска. Когато се прибера вкъщи, заключа входната врата и остана сама, всичко пада. Падат излишните маски, грима, прическата, жартиера и оставам само аз със собсвените си мисли, душевност, едмоции, лист и химикал или документ на word.

Всеки един стих на Даниела е придружен от снимка, отново с провокативна насоченост. Фотографите, с които тя работи са Петър Хаджиколев и Георги Сарафов.

 

Снимка: Петър Хаджиколев

Четейки поезията на Марчева, много често изплуват думите „самота“ и „любов“. Тя свързва това с нейния личен опит, описвайки, че  „самотата идва от несподелен начин на мислене“. Интересно е да отбележим, че Даниела пише в моменти на силна емоция. Понякога двигателят може да е самота, друг път ярост, агресия или щастие.

Интересно нейно произведение е XXI век:

И обичал те… и как за теб копнял…
Месец – два и после изчезнал…
Бил се малко заиграл
с някоя друга от съседния квартал…
Любов голяма и там било –
като в приказка на Шарл Перо!
Пламнала искрата още с първото „Здрасти!“,
та решили да се отдадат на чаршафените страсти!
Ала след два – три тека
се наложило да посетят местната аптека…
Разтревожен, нашият плейбой
решил, че не е нужно да се прави на герой…
Нека не доказва, че любовта трае три години –
по – добре сега да си заминИ…
Девойката пък тя, горката,
почнала да се скубе за косата!
Нашият пък в драма той изпаднал –
на к*урви все попадал!
Отчаян от живота вече,
решил от Любовта да се отрече!
Само набързо оттук -оттам да минава,
та по – сложно да не става!
Нашата, пък, героиня, по – горе спомената,
решила, че тайната е в кревата!
Измислила схемата –
най – лесно е да си отваря тя краката!
А, за да заличи нанесената рана,
ще се хвали колко е желана!
И в заключение
ще си позволя да споделя лично мнение –
XXI век е век на морала –
на морала и на капитала!

 

Това стихотворение е различно от това, което Даниела пише, но не е грешно да се твърди, че е едно от-най добрите ѝ. Тя самата го описва като „саркастично описание на заобикалящния ни свят“, което се дължи най-вече от страха от обвързване.

Поетесата споделя, че има достатъчен брой произведения за издаване на стихосбирка, но първо иска всички да бъдат публикувани в страницата ѝ, за да бъдат достъпни.

Новото начинание, с което младата жена се е захванала е видео канал в платформата Youtube, който също се отличава от масовите. Видеата са асоциативни, като идеята е да представят същата емоция, която аудиторията може да изпита, четейки нейната поезия.

Даниела Марчева е от тези млади поети, за които са вярни думите на Сервантес, че писателят твори не с белите си коси, а с разума си. И ако е вярно това което казват, че добрият писател е този, които пише със сърцето си, то нея можем да я наредим до всяко едно име в българската поезия, включително и нейният идол- Елисавета Багряна.

Comments

comments